МВФ: Икономическият растеж в Близкия изток ще се възстанови, но има още рискове

Икономическият растеж в Близкия изток, който отчете забавяне миналата година, вероятно ще се възстанови през 2018 година, но остават още рискове, посочи Международният валутен фонд (МВФ) в икономическите си прогнози за района, съобщава БТА.

В майския си доклад, който бе публикуван днес, МВФ предупреждава, че дълговата криза може да се изостри в района и съветва вносителите и износителите на петрол да продължат икономическите реформи и свиването на държавните субсидии, предаде АФП, позовавайки се на доклада на Фонда.

В него се допълва, че растежът на този район, който включва всички арабски страни и Иран, би трябвало да бъде 3,2 на сто тази година след 2,2% през 2017 година.

"Растежът през 2018 година би трябвало да бъде по-добър в сравнение с 2017 година", коментира Джихад Азур, директор за Близкия изток и Централна Азия във Фонда в интервю за АФП, взето в Дубай.

През 2017 година износителите на петрол от района удариха дъното с растеж от 1,7 на сто. През 2018 година те би трябвало да постигнат увеличение на брутния вътрешен продукт от 2,8 на сто, допълни Азур.

Вносителите на петрол от същия район се очаква да постигнат икономически растеж от близо 4,8 на сто спрямо 4,3 на сто миналата година, а това е добра новина, допълни представителят на МВФ.

Икономиката на страните от Съвета за сътрудничество в Залива (ССЗ) - Саудитска Арабия, Бахрейн, Обединените арабски емирства, Кувейт, Оман, Катар, които доставят близо една пета от петрола, потребяван на световно равнище, се очаква да нарасне с 2,2 на сто тази година и с 2,6 на сто през 2019 година, според МВФ, след свиването с 0,2 на сто през 2017 година (от които -0,7 на сто за саудитската икономика).

Тези положителни перспективи за ССЗ се дължат основно на повишението на цените на петрола, които достигнаха над 70 долара за барел спрямо по-малко от 30 долара в началото на 2016 година.

След рязкото поевтиняване на черното злато в средата на 2014 година страните от ССЗ взеха мерки и започнаха данъчни реформи, за да намалят държавните разходи и да увеличат непетролните приходи в хазната, припомня АФП.