Токио и Сеул трябва да направят взаимен компромис в спора помежду си

Победата в изборите за горна камара на японския парламент дава на премиера Шиндзо Абе политическото влияние, за да направи много неща. Първото трябва да извади Япония от глупавата търговска война, която той започна срещу съседна Южна Корея, пише Bloomberg.

Правителството на Абе започна конфронтацията през юли, когато ограничи износа за Южна Корея на три материала, които са от решаващо значение за производството на полупроводници и дисплеи за смартфони, като по този начин заплаши да наруши тясно свързаните вериги за доставки и да повиши цената на всичко - от чипове памет до iPhone-и.

Японските представители твърдят, че мярката е предназначена да предотврати незаконното прехвърляне на високотехнологичен износ към Северна Корея. Този ход обаче очевидно е отмъщение за скорошните решения на южнокорейските съдилища за присъждане на обезщетения на работници, принудени да работят за японски компании през колониалния период.

Двете страни сега са в капана на позициите си. Япония твърди, че договорът от 1965 г., възстановяващ дипломатическите отношения между двете страни, според който на Сеул са отпуснати 500 млн. долара помощи и нисколихвени заеми, урежда всички претенции за обезщетение “напълно и окончателно”. Междувременно Южна Корея отхвърли призива на Абе за арбитраж от трета независима страна, предлагайки вместо това да сформира съвместен фонд за изплащане на съдебните решения.

САЩ, които традиционно изглаждат напрежението между двата си съюзника, се бавят с намесата си. Ако нищо не се промени, конфликтът вероятно ще се разшири: още тази седмица Япония може да извади Южна Корея от "белия си списък" на държави, освободени от повечето ограничения върху така наречения износ с двойна употреба. Това би било много по-разрушително от сегашните ограничения и би могло да свие инвестициите и заетостта в Южна Корея.

Вярно е, че и двете страни имат причина да се чувстват огорчени.

Президентът на Южна Корея Мун Дже-Ин подкопава собствените си аргументи в полза на компенсационен фонд, като отхвърля подобна договореност, одобрена от неговия предшественик, предназначена да уреди претенциите на бившите корейски „жени за утеха”, с които е било злоупотребено по време на Втората световна война. Това решение само подклажда популярната представа в Япония, че извиненията или компенсациите никога няма да бъдат достатъчни.

Абе, от своя страна, злоупотребява с търговски мерки за разрешаване на политически спор. Неговият ход отразява гаменската тактика, предпочитана от Китай и американския президент Доналд Тръмп. Това е особено лицемерно за лидер, който досега е печелил заслужени похвали за укрепване на глобалния търговски ред.

Щетите могат да надхвърлят репутацията на Абе. Японските доставчици ще загубят пазарен дял - и репутацията си на надеждност - ако някои от техните най-големи клиенти са принудени да се ориентират другаде. Южна Корея без съмнение ще се опита да отвърне, ако Япония продължи със заплахата си да я извади от „белия ​​списък“. Бойкотите на японски стоки вече се разпространяват. Увеличаващото се напрежение може да подкопае връзките в областта на сигурността. Спорът може да усложни ненужно отношенията с администрацията на Тръмп, дори когато Абе се стреми да финализира ограничено търговско споразумение със САЩ.

Налице е очевиден компромис: Япония трябва да вдигне новите ограничения върху износа и да устои на добавянето на повече, докато Южна Корея трябва да се съгласи на арбитраж по въпроса за принудителния труд. След като започна тази битка и след като спечели изборите, Абе би трябвало да направи първия ход. САЩ, от чиято подкрепа Мун отчаяно се нуждае, за да продължи мирните усилия със Северна Корея, трябва да гарантират, че южнокорейският президент бързо ще поеме подадената ръка.

Междувременно и двете страни трябва да се ангажират с проучването на по-креативни решения за техните продължаващи исторически спорове. Никой не очаква толкова дълбоки рани да бъдат излекувани лесно. Но както Мун, така и Абе трябва да помнят, че тяхната работа е да успокоят тези напрежения, а не да ги разпалват.