Може ли Западът отново да поведе света?

„Западът ще падне, тъй като Европа е окупирана, без да го осъзнава“, прогнозира министър-председателят на Унгария Виктор Орбан в реч през 2018 г., отбелязвайки броя на мюсюлманите, родени в държавите от ЕС. „Последната надежда за Европа е християнството“, подчертава Орбан.

Този дебат се припокрива с разочарованията от задълбочаването на икономическото неравенство, особено след финансовата криза от 2008 г. - събитие, което накара китайските лидери да решат, че часът им да предизвикат глобално Запада е настъпил.

„Финансовата криза стартира, когато приливът започна да се променя: вече не беше така очевидно, че традиционната западна капиталистическа система ще бъде преобладаващият модерен модел на управление“, изтъква Александър Стуб, бивш министър-председател на Финландия. 

Тъй като автократичните лидери на страните от НАТО, като Виктор Орбан и президента на Турция Реджеп Тайип Ердоган, затвърждават своята власт, някога почти универсалната вяра в представителната демокрация започва да се разпада от двете страни на Атлантика. Според проучване на Pew от 2019 г. само 46% от американците вярват, че правителството на тяхната държава управлява в полза на всички, в сравнение с 65% през 2002 г. В Германия този дял е спаднал до 48% от 86%, в Италия на 30 % от 88%. Според изследването само 27% от американците, 23% от френските граждани и 37% от канадците са съгласни с идеята, че избраните държавни служители се грижат за техните интереси.

Критиците вляво обвиняват това състояние на необузданата капиталистическа алчност и завладяването на държавните институции на Запада от корпоративните лобита, фокусирани върху увеличаването на печалбите, както и върху разделението, породено от президентството на Тръмп. В същото време наблюдателите отдясно твърдят, че кризата в западните демокрации се дължи на съзиране на пропастта между широката общественост, особено в регионите, изоставени от глобализацията, и либералните, технократични елити.

„В нашите общества съществуват заплахи за свободата и заплахи за националната идентичност и те идват от елитите, които са загубили доверие в добродетелите на собствените си общества“, смята Джон О’Съливан, президент на консервативния Дунавски институт в Будапеща, който съветва бившият британски премиер Маргарет Тачър.

По времето на Тачър и Рейгън добродетелите на Запада изглеждат очевидни. За източноевропейците демокрацията на Запада и просперитетът на Запада изглеждаха неделими. Те възприемаха идеята, че една сложна, модерна икономика е несъвместима с диктатурата.

Отчасти благодарение на новите технологии, които правят държавния контрол над гражданите много по-ефективен, Китай доказва обратното. Пекин извади стотици милиони души от бедност и създаде нови продукти и компании, които са конкурентоспособни в световен мащаб, като същевременно поддържа все по-репресивна политическа система.