Личните данни като заместител на медицинските изследвания при застраховка живот

Животозастрахователите в САЩ изпробват нови начини за предсказване на продължителността на живота на своите клиенти на базата на огромното количество данни за американските граждани, които са налични, пише Wall Street Journal.

Застрахователите традиционно използват медицински тестове, за да оценят здравословното състояние на хората, но това струва скъпо.

Днес обаче компаниите за събиране на данни разполагат с толкова обстойна информация за повечето потребители в страната, че някои животозастрахователи проучват дали тези данни не биха могли да разкрият почти толкова добре здравния статус на клиентите им, колкото и медицинският анализ.

Американското поделение на британския застраховател Aviva открива, че нова система за оценка продължителността на живота, базирана отчасти на потребителските навици на хората, наподобява резултатите на традиционните техники.

„Изискването всеки клиент да предоставя допълнителна и често ненужна информация, като пробите за кръв и урина, прави процеса по-малко ефективен и по-неудобен за клиентите“, казва Джон Къриър, главен актюер на Aviva.

Други застрахователи, които проучват подобни техники, са American International Group (AIG) и Prudential Financial.

Животозастрахователният сектор в САЩ се опитва да предложи по-ефективен продукт на средната класа, след като продажбите на застраховки „Живот“ на граждани са намалели с 45% спрямо средата на 80-те години.

Ключов момент в изследването на Aviva, проведено от Deloitte Consulting сред 60 хил. клиенти на компанията, е оценяването на индивидуалния риск от заболявания като високо кръвно налягане и депресия.

Според Deloitte застрахователите могат да спестят по 125 долара на кандидатстващ за застраховка чрез елиминирането на много от традиционните медицински изисквания. Техният модел за оценка, който постига сходни резултати, струва само 5 долара.

Моделът на Deloitte приема, че много от заболяванията са свързани с начина на живот и хранене. Консултант от компанията обрисува концепцията чрез следния пример с две 40-годишни дами – Бет и Сара.

Той посочва, че застрахователите могат лесно да си набавят данни, от които да научат, че Бет пътува по 45 мин. до работата си, често купува храна от заведения за бързо хранене, ходи пеша за раздвижване, гледа много телевизия, купува си екипировка за отслабване и има индикации, че трудно обслужва задълженията си.

Сара, от друга страна, пътува само миля до работата си, тича, кара велосипед, играе тенис и прави аеробика. Тя яде здравословна храна, гледа малко телевизия и пътува. Освен това е притежател на премиум кредитна карта и финансовите й показатели са добри.

Очевидно Сара попада в категория с по-нисък здравен риск (респ. по-висока продължителност на живота), в сравнение с Бет.

Компаниите за събиране на данни черпят публична информация като например данни за разрешенията за ловуване, регистрацията на лодки, прехвърлянето на собственост и много други. Те също правят проучвания, чрез които убеждават хората да опишат своя начин на живот и здравно състояние.

Все по-често се използва и информация от социалните мрежи, която показва нивото на социална активност на потребителите, техните предпочитани мрежи и на какво са почитатели.

Deloitte и застрахователите подчертават, че техните бази от данни не се използват за вземане на крайното решение по отпускане на застраховка. По-скоро те спомагат за ускоряване на процеса при хората, чийто риск изглежда нисък. Останалите преминават през стандартната процедура за оценка.

Хората, на които се отказва застраховка, на базата на тази информация, по закон трябва да бъдат уведомени за това и могат да оспорят достоверността на събраните по този начин данни.

Използването на такива сведения може също да изисква и одобрението на застрахователните регулатори.

Сред най-големите компании за маркетингови бази от данни в САЩ са Acxiom, Alliance Data Systems, Experian и Infogroup. Всяка от тях разполага с различна информация за повече от 100 млн. домакинства.

Тези фирми си попълват базите от данни от многобройни източници. Те например купуват лични данни от компании за търговия на дребно или пък от онлайн издателства, които им предоставят информация за предпочитанията на своите клиенти.

Информацията се събира все повече по интернет, често без потребителите да осъзнават, че данните за тях могат да бъдат изненадващо разкриващи.