Обама изтъргува една "фискална пропаст" за друга

Най-доброто, което може да се каже за постигнатата през тази седмица фискална „мини-сделка“ в САЩ, е че без нея би могло да стане много страшно. Ако демократи и републиканци не бяха направили компромис, сега страната щеше да бъде изправени пред растяща вероятност от рецесия, пише Financial Times.

В крайна сметка голяма сделка не бе постижима на фона на дълбокото разделение в Конгреса. Падането във „фискалната пропаст“ щеше да внесе несигурност в началото на новата година, разклащайки доверието в Америка и изплашвайки инвеститорите в целия свят. 

Настоящата сделка засега предотвратява фискалната пропаст, но само за сметка на още по-драматични събития след два месеца. Ползите от сегашното споразумение вероятно ще могат да се оценят, едва след като се види какво ще договорят през март двете страни. Докато светът тълкува икономическите последици от сделката, а пазарите по света разбираемо реагираха с облекчение, реалните новини всъщност предстоят. 

В политически план Барак Обама извлече по-голяма полза от посредствената сделка. Много от левите поддръжници на президента се оплакват, че той е отстъпил твърде лесно по въпроса с данъците, като се е съгласил данъчните облекчения да бъдат премахнати за домакинствата с годишен доход над 450 хил. долара, а не над 250 хил., както обещаваше.

Това може и да е така, но тази отстъпка от негова страна не свива драстично очакваните допълнителни данъчни приходи през следващите десет години – те намаляват от 800 на 600 млрд. долара.

В замяна президентът принуди републиканците да разчупят 20-годишното табу относно вдигането на данъци – решение, което разедини партията им. Две трети от републиканците в Камарата на представителите се разграничиха от председателя и техен съпартиец Джон Бейнър, нарушавайки прословутата си партийна дисциплина, като Барак Обама ще има предостатъчно възможности да експлоатира тези различия през идните седмици.

Постигнатата сделка обаче въпреки това ще сложи фискална спирачка на икономиката в размер на около 1,5% от БВП. Част от това ще дойде поради по-високите данъци за богатите, но по-голямата заради решението да отпадне 2%-то данъчното облекчение при подоходния данък, което ще вдигне средния данък на домакинствата през 2013 г. с грубо 1000 долара.

Мярката не помага на икономическото възстановяване, но не е фатална. Далеч по-сериозна е несигурността около очертаващата се следваща фискална пропаст – 1 март е крайният срок, в който трябва да се вземе решение за намаляване на бюджетните разходи и за тавана по държавния дълг. Критиците на Обама казват, че тази седмица той трябва да намери начин да извади от уравнението дълговия таван, но това може да минира цялостното споразумение.

В момента сме изправени пред възможността разделената републиканска партия да заплаши обслужването на дълговете на САЩ, освен ако Обама не се съгласи на рязко съкращаване на разходите – нещо, което може да отнеме още цял процентен пункт от ръста на БВП, и би се случило, ако се стигне до автоматичното свиване на разходите.

Колкото и да са заблудени републиканците по отношение на данъците, те имат право да настояват за бюджетни съкращения, особено при социалните програми – най-големият компонент на раздуващия се федерален бюджет.

Президентът повтаряше, че няма да преговаря с републиканците за дълговия лимит, но е трудно да си представим как ще отдели искането си за увеличението му от успоредните преговори за свиването на бюджетните разходи. Републиканците искат увеличението на дълговия таван да е последвано от същото по размер намаление на разходите. Обама пък настоява, че намалението на разходите трябва да съответства на сумата от новите данъци.

През следващите два месеца президентът трябва да убеди републиканците да избегнат необслужване на държавните дългове. Имайки предвид нестабилната позиция на Джон Бейнър, Обама ще трябва да предложи сериозни реформи при социалните програми, особено при Medicare и Social Security, което изглежда като разумен компромис, както бе намекнато от Белия дом.

Така или иначе САЩ се нуждаят от напредък по средносрочната фискална реформа. В замяна президентът може да остане твърд по въпроса за дълговия лимит и да гарантира, че евентуалните допълнителни бюджетни съкращения и данъчни повишения ще влязат в сила след пълното възстановяване на икономиката.

Доста е вероятно обаче това да не е достатъчно. Републиканците изглежда са склонни да вземат своя реванш за сделката от тази седмица. За съжаление Обама няма как да ги накара да действат разумно. Въпреки това, той трябва да се опита да направи точно това, тъй като алтернативата определено ще бъде катастрофална за икономиката на САЩ.