Защо „прекрасната работа“ на Фед и ЕЦБ не задвижва световната икономика

Времето обаче е изпълнено със събития. Противопоставянето на безразборното фискално затягане става все по-широко и гръмогласно. Винаги бдителна за своето неуморно политическо тяло, понижаващия се рейтинг на одобрение на правителството и задълбочаващата се меланхолия, Франция е решена да забави усилията си понижаване на бюджетния дефицит, опитвайки се да намали продължаващата рецесия и нарастващата загуба на работни места. Испания и Португалия гледат в същата посока.

Жестоката ирония обаче е в това, че всяко повишаване на търсенето и подобряване на условията в производството в тези 3 държави отчасти ще изтече и ще облагодетелства държави от еврозоната с големи търговски излишъци, тъй като техните икономики са задвижвани по-скоро от износа, отколкото от вътрешното потребление. Водени от Германия, тези държави с излишъци са наясно с това и постоянно отказват да стимулират вътрешното си търсене, за да помогнат на тежки притиснатите икономики от европейския юг.

Толкова за солидарността в еврозоната. Неведнъж призовавана да се откаже от износния си монопол, Германия напълно пренебрегва призивите, независимо дали идват от еврозоната, Международния валутен фонд и дори от групата на най-развитите в икономическо отношение държави в света. В отговор на подобен призив от страна на Г-20 от срещата им във Вашингтон през миналата седмица германският министър на финансите Волфганг Шойбле заобиколи въпроса  и заговори за необходимостта ЕЦБ да започне да изтегля ликвидността си от пазара – т. е. това, което е останало от оскъдната жизненоважна подкрепа за икономики, смазани от 19 млн. безработни и 3,6 млн. младежи, които не са в състояние да си намерят работа и препитание.

Еврозоната ще остане сериозен проблем за световната икономика дотам, докъдето стига днешният поглед. Предстоят разрушителни политически сблъсъци и те няма задължително да чакат германските избори през септември.

Но няма нужда от политически схватки, за да бъдат убедени страните с огромни търговски излишъци от Източна Азия да задържат голяма част от трудно спечелените спестявания у дома, за да подобрят своята инфраструктура и публични услуги, вместо да финансират дефицитите на много по-богати държави. Това ще повиши благосъстоянието на техните народи и ще подготви сцената за постоянен и устойчив растеж на своите икономики.

Преди да обвинят некоректно Фед и ЕЦБ за техните уж неефективни монетарни политики, инвестиционните стратези биха направили по-добре да отразят депресиращото влияние на една безразсъдна прибързаност за балансиране на бюджетите и неспособността на политическите лидери да заздравят финансовата система в САЩ и Европа и да се споразумеят за една световна икономика с по-добър баланс, смята Иванович.