Влиянието на Джанет Йелън върху дългосрочните лихвени проценти е под съмнение

Бившият председател на Федералния резерв на САЩ (Фед) Алън Грийнспан не можеше да контролира дългосрочните лихвени проценти преди десет години. Инвестиращите в облигации залагат, че и сегашният ръководител на централната банка Джанет Йелън няма да има по-голям късмет, пише Bloomberg.

Когато Грийнспан увеличи овърнайт лихвения процент в периода от 2004 г. до 2006 г., дългосрочните лихвени проценти не се покачиха, осуетявайки опитите му да затегне кредита и да ограничи крайностите, които допринесоха за разразяването на най-тежката финансова криза от 80 години насам.

„Искахме да контролираме лихвата по федералните фондове, но изпаднахме в беда, защото дългосрочните лихвени проценти не реагираха на по-високите краткосрочни лихвени проценти, както обикновено се случва“, коментира Грийнспан в интервю миналата седмица. През 2005 г. той нарече това „главоблъсканица“.

Облигационният пазар сигнализира, че миналото може да бъде като пролог, тъй като Йелън се подготвя да вдигне лихвите догодина. От началото на годината доходността по 10-годишните американски държавни ценни книжа (ДЦК) спада с 0,71 процентни пункта, въпреки че Фед сложи край на месечните покупки на активи и очертава стратегия за увеличаването на близо нулевия основен лихвен процент по федералните фондове, какъвто е от 2008 г. насам.

Според редица анализатори Фед ще повиши лихвения процент по федералните фондове, който фактически е цената по овърнайт кредитите на междубанковия пазар, догодина.

Залозите този път са високи, защото лихвите са по-ниски, а кривата на доходността е по-равна. Увеличаването на краткосрочните лихвени проценти на фона на стабилни или спадащи дългосрочни лихвени проценти може да предизвика ситуация, в която Фед „бързо ще промени посоката на кривата на доходността надолу и ще прехвърли създаването на кредит на своята глава“, заявява професорът по икономика в Университета в Орегон и бивш икономист в Министерството на финансите Тим Дъй.

Имаме крива на доходността с низходящ наклон, когато доходността по краткосрочните ценни книжа е по-висока от тази по дългосрочните. Това обезкуражава банките да отпускат кредити, защото те финансират дългосрочни заеми с краткосрочен дълг. Криви на доходността с низходящи наклони обикновено предхождат рецесиите.

Според Дъй Фед има няколко опции, ако дългосрочните лихвени проценти не нараснат след покачването на лихвата по федералните фондове – централата банка ще има по-малко възможности да покачва лихвата още и не толкова възможности, за да я понижи, ако ще последва икономически спад.

Фед разполага с един инструмент, който не е бил на разположение на Грийнспан – счетоводния баланс на стойност 4,49 млрд. долара, натрупани по време на трите кръга покупки на активи. Разпродажбата на част от тези активи може да доведе до ръст на дългосрочните лихвени проценти, ако се наложи, смята старши икономистът в Barclays Майкъл Гапен. Предизвикателствата, които щатските централни банкери срещат днес са подобни на тези от преди десет години.

За разлика от периода от 2004 до 2006 г., когато доларът поевтиняваше, поскъпващият долар в днешния цикъл на затягане на монетарната политика ще поощри чуждестранните инвеститори да държат американски активи. Според Роберто Перли от Cornerstone Macro това ще влоши нещата.

Именно чуждите инвеститори замениха Фед като основен генератор на търсенето на американски правителствен дълг. Президентът на Фед в Далас Ричърд Фишър смята, че това е причината за потискането на кривата на доходността. Според него липсата на загриженост относно потенциален ръст на инфлацията има подобен ефект.

Липсата на инфлационен натиск, излишните икономии и глобалната стагнация намалиха размера на компенсацията, която инвеститорите искат при неочаквани промени в дългосрочните лихвени проценти, измерена с т.нар. срочна премия, която участва във формирането на възвръщаемостта по облигациите.

Всъщност главоблъсканицата може да бъде в полза на Фед особено сега, когато се фокусира върху покачването на лихвените проценти по федералните фондове и възстановяването на ролята им като основен инструмент на паричната политика.

Все пак на Фед може да се наложи да действа допълнително, ако икономиката започне да прегрява. Именно тук огромният счетоводен баланс може да бъде полезен, смята старши икономистът в Barclays Майкъл Гапен.

Също както покупките на Фед потиснаха срочните премии, така и продажбите на ДЦК могат да преобърнат посоката на натиска. Възможността за продажби на щатски правителствени облигации „дава на хората увереност, че, ако има сериозен проблем, ще има и допълнителен инструмент“,заявява той.