Директорите на инвестиционните банки в САЩ не печелят колкото преди

Работните заплати на „редниците и ефрейторите“ на Wall Street стават все по-големи, докато това важи в по-малка степен за големите босове, пише Wall Street Journal.

Разликата между това, което главните изпълнителни директори на банките и техните служители получават, намалява значително от началото на финансовата криза. Процесът е движен най-вече от спада на възнагражденията на ръководителите на петте най-големи трезора на Wall Street, сочи справка на WSJ.

Средното заплащане на сллужител в петте компании изкачи нови върхове през 2014 г., но за изпълнителните директори размерът на работната заплата остава под този преди кризата. През 2014 г. директорите изкараха средно 124 пъти повече от това, което изкарва средностатистическият работник в банка. Съотношението е с 55% по-малко спрямо 2006 г., когато то бе 273 пъти.

Разликата между заплащането на директорите и на служителите може да получи повече внимание, след като Федералната комисия по ценните книжа и фондовите борси на САЩ приеме правило, което ще задължава всички публични компании да оповестяват колко повече печелят директорите в сравнение с типичния служител. Банковата индустрия вече се противопостави на тези изисквания.

Изпълнителните директори на големите банки все още са добре платени. Миналата година ръководителите на J.P. Morgan Chase & Co., Goldman Sachs Group Inc., Morgan Stanley, Bank of America Corp. и Citigroup Inc. получиха общо 92,5 млн. долара, или средно по 18,5 млн. долара всеки.

Но тази цифра е с 47% по-малка спрямо общите доходи на петте директора през 2006 г. Тогава те спечелиха 173,6 млн. долара. Средната годишна работна заплата в тези банки се увеличи със 17% до 148 740 долара от 127 379 долара. Сумата е най-високата от 9 години насам.

Разбивката показва, че изпълнителните директори понасят спад във възнаграждението от враждебната реакция на регулаторните органи и акционерите, която обзе Wall Street след кризата, докато чиновниците на постове „редници и ефрейтори“, които оцеляха от поредицата съкращения, се радват на ръст на заплащането.

По-скромните работни заплати през 2014 г. контрастират с размера на възнагражденията на директорите през 2006 и 2007 г. - годините преди финансовата криза.

През 2007 г. директорът на Goldman Sachs Лойд Блакнфейн получи 68,5 млн. долара. Днес банковите директори обикновено получават между 10 млн. и 25 млн. долара годишно в зависимост както от своето собствено представяне, така и от цялостното на банката. Сумите са в унисон с характерните преди десетилетие.

Като цяло на Wall Street директорите на компании във финансовия сектор се справят дори по-добре. През 2014 г. изпълнителен директор на застрахователна компания си докарва с 5% повече спрямо 2007 г., сочат данни на Compensation Advisory Partner. А заплащането на директорите на компании за рисково и дялово инвестиране, които често са основатели и мажоритарни акционери, задминават конкурентите си на Wall Street що се касае до размера на работната заплата.

През 2014 г. изпълнителният директор на Blackstone Group L.P. Стивън Шварцман спечели 690 млн. долара, а шефът на Apollo Global Management Лиън Блек - 331 млн. долара. И двамата печелят с лекота повече в сравнение с общото заплащане на изпълнителните директори на петте банки.

Заплащането на средностатистическия работник на Wall Street се върна на предкризисните си нива, след като фирмите се почувстваха заплашени от отлива на кадри към компаниите за рискови инвестиции и технологии.

В редица индустрии заплащането на изпълнителните директори расте в последния половин век в сравнение с това, което печели средностатистическият работник. През 1965 г. ръководителите на 350-те публични компании изкарваха средно 20 пъти работните заплати на средностатистическите служители. Но през 2013 г. съотношението скочи до 296 пъти, показват данни на Института за икономическа политика.

Съотношенията на работните заплати на директорите към тези на служителите са доста под характерните за корпоративна Америка. Това е така отчасти защото дори средните позиции във финансовия сектор като цяло са добре платени.

През 2014 г. най-високото съотношение на работна заплата на директор към заплата на служител в банковия сектор бе за шефа на J.P. Morgan Джейми Даймън – 160 към 1. Съотношението на Бланкфейн от Goldman спадна от 103:1 през 2006 г. до 64:1 през 2014 г.

Една от причините, поради които директорските заплати са под натиск, е фактът, че печалбата на банките е ниска. Високите следкризисни капиталови изисквания за банките не позволиха на директорите да финансират компаниите си с много заемни средства, за да увеличават печалбите.

Някои ръководители в банковия сектор се преориентират към други, в които заплащането може да е по-голямо. През март финансовият директор на Morgan Stanley Рут Порат съобщи, че напуска, за да поеме подобна роля в Google. Порат, която през 2014 г. спечели 13 млн. долара в банката, ще получи 30 млн. долара под формата на пари и акции за своите първи 7 месеца в Google.

Но напрежението върху главните изпълнителни директори в банките е най-голямо. От началото на кризата не е необичайно заместниците да печелят повече от шефовете си. Главният оперативен директор на Bank of America Томас Монтаг получава повече от изпълнителния директор Браян Монихън за пета поредна година, например.

През 2014 г. в Citigroup главният изпълнителен директор Майкъл Корбат спечели по-малко от Джеймс Форийз, който ръководи инвестиционното и търговското поделение на банката в Ню Йорк.