Студената война и илюзията за победа на САЩ

Студената война като система от държави приключи през  един студен сив декемврийски ден в Москва през 1991 г., когато Михаил Горбачов сложи край на Съветския съюз. Самият комунизъм, в своята марксистко-ленинистка форма, спря да съществува като практически идеал за организирането на обществото, пише Од Арне Вестад, професор по американско-руските отношения в Harvard, за New York Times.

Студената война като идеологическа борба обаче изчезна само отчасти. От американска гледна точка нещата не се промениха особено този ден. Студената война приключи и САЩ я бяха спечелили. Но повечето американци все още вярваха, че могат да бъдат в безопасност само ако светът изглежда повече като собствената им страна и ако правителствата по света се подчинят на волята на САЩ.

Идеите и допусканията, натрупвани в продължение на поколения, останаха. Вместо по-ограничена и постижима американска външна политика повечето политици и от двете партии вярваха, че САЩ могат, при минимални разходи и риск, да действат според собствените си желания.

Триумфализмът на САЩ след Студената война дойде в две версии. Първата бе на Клинтън, който популяризираше програма за просперитет чрез пазарни ценности в глобален мащаб. Липсата на цел в международните отношения бе поразителна, но местните политически инстинкти бяха по-скоро правилни: американците се бяха уморили от външни намеси и искаха да се наслаждават на „мирния дивидент“. В резултат 90-те се оказаха изгубената възможност за международно сътрудничество, особено в битката с болести, бедност и неравенство.

Втората бе версията на Джордж Буш Младши, който се фокусира върху надмощието. А междувременно, разбира се, се случи 11 септември. Възможно е версията на Буш никога да не се бе случила, ако не бяха терористичните атаки в Ню Йорк или Вашингтон, извършени от ислямистки фанатици (фракция, всъщност родена от американски алианс през Студената война).

Опитът от Студената война очевидно предопредели отговора на САЩ към тези зверства. Администрацията на Буш избра този момент на безпрецедентна глобална хегемония, за да окупира Афганистан и Ирак. Тези действия нямаха смисъл от стратегическа гледна точка, създавайки колонии през 21 век под управлението на Велика сила, която нямаше интерес към колониално управление.

Но САЩ не действаха стратегически, а защото народът разбираемо бе вбесен и уплашен. И действаха защото можеха. Версията на Буш бе управлявана от съветници, които се фокусираха върху проекцията на мощта, териториалния контрол и смяната на режима

Затова и епохата след Студената война не бе отклонение, а продължение и потвърждение на абсолютната историческа цел на САЩ. Постепенно обаче те станаха все по-малко способни да си позволят глобално надмощие.

С новия век основната цел на САЩ трябваше да е да привлече другите страни към международните норми и върховенството на закона, особено след като собствената им власт отслабваше, пише Вестад. Вместо това САЩ направиха това, което западащите суперсили често правят: ангажираха се в безполезни, ненужни войни, далеч от границите им, в които краткосрочната сигурност се бъркаше с дългосрочни стратегически цели. Вследствие САЩ са по-малко подготвени, отколкото можеха, да се справят с големите предизвикателства на бъдещето: възхода на Китай и Индия, изместването на икономическата мощ от Изток на Запад и системните предизвикателства като климатичните промени и епидемиите.