Студената война и илюзията за победа на САЩ

И ако САЩ спечелиха Студената война, но не успяха да се възползват от това, то тогава Съветският съюз, или по-скоро Русия, я изгуби, и то много. Разпадането накара руснаците да се почувстват с по-слаб социален статус и узурпирани. Един ден те бяха елитна нация в суперсилен съюз от републики. На следващия нямаха нито цел, нито статут. И материално нещата бяха зле. Старите хора не получаваха пенсиите си, някои умираха от глад.

Ако много руснаци са чувствали, че някой е откраднал бъдещето им, не са били далеч от истината. Бъдещето на Русия наистина бе ограбено – с приватизацията на руската индустрия и природните ѝ ресурси. Докато социалистическата държава с размитата ѝ икономика се рушеше, от партийните институции и политически бюра се появи нова олигархия и пое богатството на Русия. В държава, в която безработицата, поне официално, не съществуваше, нивото ѝ нарасна до 13% през 90-те. И то докато Западът аплодираше икономическите реформи на Борис Елцин.

В ретроспекция икономическият преход към капитализъм бе катастрофа за повечето руснаци. И е ясно, че Западът трябваше да се справи с Русия след Студената война по-добре, отколкото го направи. И Западът, и Русия щяха да бъдат значително по-сигурни днес, ако шансът Русия да влезе в Европейския съюз, а може би дори НАТО, бе поне поддържан през 90-те.

Вместо това изключването остави у руснаците усещане, че са отлъчени и жертви – а това, от своя страна, даде сила на огорчени патриоти като Владимир Путин, които възприемат бедствията върху страната им като американски заговор за ограничаването и изолирането на страната им.

За други по света краят на Студената война несъмнено донесе облекчение. Някои смятат, че Китай спечели най-много от Студената война, макар това да не е съвсем вярно. В многополюсния свят, който се установява днес, САЩ и Китай се превръщат в най-мощните сили. Конкуренцията им за влияние в Азия ще предопредели перспективите пред света. Китай, подобно на Русия, е добре интегрирана в капиталистическата световна система, а много интереси на лидерите на двете страни са свързани с допълнителна интеграция.

Малко вероятно е Русия и Китай, за разлика от Съветския съюз, да търсят изолация или глобална конфронтация. Те се опитат да се отърсят от американските интереси и да доминират в собствените си региони. Но нито Китай, нито Русия са готови или способни да наложат глобално идеологическо предизвикателство, подкрепено с военна сила. Съревнованието може да доведе до конфликти, или дори местни войни, но не и от вида на Студената война, допълва Вестад.