За година Шоуто на Тръмп погази всички правила

Дванадесет месеца в Белия дом. Неспирен поток от гръмки изявления, спорове и скандали.

От всички погазвания на правила от президентското управление във версията на Доналд Тръмп най-яркото и шокиращо не е в политическата ориентация, а в думите, тона, стила.

В една страна, която е по-поляризирана от всякога, има консенсус само по един въпрос: милиардерът от Ню Йорк, който стана 45-ият президент на САЩ без грам политически опит, погази едно по едно всички правила.

Ден след ден САЩ и светът наблюдават, възхитени или потресени, шоуто на Тръмп - ритуалните му сутрешни залпове от туитове, пише в цитиран от БТА коментар за AFP Жером Картийе. 

Откровеното му говорене е освежаващо в една федерална столица, която е откъсната от тревогите на провинциална Америка, ликуват избирателите му. Недостойно поведение, което отслабва президентския пост и отприщва расистките изказвания, възмущават се критиците му.

"Аз знам най-добрите думи", фукаше се магнатът на недвижими имоти по време на предизборната кампания. Една година след влизането му в Овалния кабинет на 20 януари 2017 г. той остава убеден, че владее това върховно оръжие.

Винаги импулсивен, перчещ се, провокационен, на моменти агресивен и презрителен, Доналд Тръмп избра начин на говорене, който досега бе немислим за лидера на най-голямата световна сила.

Той често пуска туитове в своя прослава, самоопределя се като "гений" след излизането на полемична книга ("Огън и ярост"), в която се поставя под съмнение способността му да управлява, засипва критиците си с подигравателни прякори и неласкави определения: "глупак", "негодник", "слабак", "некадърник", "откачалка", "лицемер", "неудачник".

Единия ден иронизира климатичните промени, защото навън е студено и го обвиняват, че бърка климат и синоптична обстановка. Другия се заяжда с външния вид на говорителката на Ем Ес Ен Би Си Мика Бжежински, третия критикува кмета на Лондон Садик Хан, че омаловажава терористичната заплаха. В някой следващ ден се захваща с Барак Обама и го обвинява във въображаемо подслушване.

При всяка полемика екипът му, отслабен от масови напускания и често пъти изненадан от президентските изблици, прави каквото може, за да угаси пожара.
 
Тези твърде свободни изказвания несъмнено бяха предимство в предизборната кампания, но по дефиниция залозите вече не са същите, когато си на Пенсилвания авеню 1600.

Вярно е, че 71-годишният милиардер може да се похвали, че задава темпото на цялата страна, даже от това да й се вие свят.

Стабилният икономически растеж и възходът на Уолстрийт впрочем са солидни аргументи, които да се изтъкнат при първата равносметка.

След една година в Овалния кабинет обаче всички проучвания на общественото мнение са сходни: на този етап той е най-непопулярният президент в съвременната американска история.

Според последното допитване на Куинипиак 69 процента от избирателите смятат, че той е лишен от здрав разум, а 57 процента - че няма нужните качества да е президент.

Колкото и да повтаря Доналд Тръмп на международната сцена, че Америка "отново е уважавана", първото, което прави впечатление, е растящото оттегляне и капсулиране на страната.

Извън нескритата му жажда за признание и подчертания му вкус към почести и червени килими, колегите му се затрудняват да различат някакви водещи насоки в гръмките му изявления.

Според бившия високопоставен дипломат и специалист по Близкия изток Аарън Дейвид Милър липсата на свързаност в изказванията на "най-влиятелния човек на планетата" поставя САЩ в деликатно положение.

"Ако думите на президента не съвпадат с действията му, или дори с действителността, въпросът за нашите съюзници, както и за нашите противници, е следният: надежден ли е този президент, може ли да му се има доверие?", обяснява той.

Ако погледнем към вътрешната политика, дали нетипичният му стил ще му позволи да бъде преизбран през 2020 г. за втори мандат, както се случи с тримата му предшественици - Барак Обама, Джордж Буш и Бил Клинтън?
Прекалено рано е да се каже.

Пространството му за маневриране обаче е ограничено: вместо да се опита да разшири базата си след избирането си, той с всеки следващ ден я свива.

Реториката понякога може да му изиграе лоша шега, например по въпроса за имиграцията, където обидните му думи за Хаити и Африка, казани на среща с конгресмени, породиха бурни реакции в момент, когато републиканците имат критична нужда от компромис с демократите.

Според историка от Принстънския университет Джулиън Зелизър свеждането на спорните изказвания на Тръмп до забавление е опасно в дългосрочен план.

"Ако политическата класа и обществеността просто махват с ръка в такива моменти и казват: "Тръмп си е такъв", летвата ще бъде смъкната толкова ниско, че ще стане невъзможно да се възвърне величието на президентската длъжност", пише той.

Засега, като се изключат отделни инакомислещи като Джон Кейсик, Джон Маккейн и Джеф Флейк, които открито изразяват опасения, че Републиканската партия може да загуби душата си, републиканците са единни въпреки сътресенията.

Възможно е обаче нещата да се променят, ако на междинните избори за Конгрес през ноември демократите удържат победа.

Като Дамоклев меч над него продължава да виси и опасността, която крие дейността на специалния прокурор Робърт Мълър, който разследва евентуално съглашателство на предизборния екип на Тръмп с Русия и възможно възпрепятстване на правосъдието от страна на президента.