10 години след финансовия срив американците още недолюбват акциите

Близо десет години след началото на финансовата криза, която заличи активи за 16,4 трлн. долара от домакинствата в САЩ, американците тепърва трябва да възстановят предишния си сантимент към фондовите пазари, посочва Ройтерс в свой материал. В момента те притежават по-малко индивидуални акции и влагат по-малки суми пари в ценни книжа въпреки продължаващия вече девета година бичи пазар, който доведе до ръст на индекса S&P 500 от близо 310% от 2009 г. насам.

Американските домакинства държат с 900 млрд. долара по-малко инвестиции в акции, отколкото през 2007 г., показва проучване на Goldman Sachs, което прави корпорациите най-големият двигател на търсенето. По пенсионните планове от вида 401(k) инвеститорите влагат средно 52,4% от средствата си във фондове, съставени само от акции, което е намаление спрямо 64,7% през 2007 г., според данни на Fidelity.

Вместо това инвеститорите насочват средно 33,2% от своите активи в смесени фондове, които комбинират акции, облигации и пари в кеш на базата на очакваната дата за пенсиониране на даден човек , което е почти двойно повече от активите (14,5%), инвестирани в тази категория през 2007 г.

Инвестициите в акции спадат, въпреки че инвеститорите до голяма степен успяха да се възползват от възстановяването на цените на книжата. Средният баланс по пенсионните фондове 401(k) в края на 2017 г. е бил 104 300 долара – ръст от 112% спрямо средно 49 000 долара в края на 2008 г. и от 54% от средните стойности преди кризата от 2007 г. в размер на 67 600 долара, съобщава още Fidelity.

„Изглежда липсва предишния интерес“ сред инвеститорите към акциите, посочва Марк Пачионе, директор на отдела за инвестиционни проучвания към компанията Captrust Financial Advisors, която отговаря за активи на стойност 250 млрд. долара. По думите му клиентите сега са много по-притеснени за ефектите от увеличаващите се лихвени проценти и инфлацията върху техните портфолиа от облигации.

Инвеститорите не само че държат по-малко активи в акции като цяло, но и тези средства е все по-вероятно да бъдат вложени в индексни или борсово търгувани фондове, които следят движението на по-широките показатели, а не в индивидуални акции или фондове, управлявани от инвестиционни съветници.

Според експерти тенденцията се дължи на клиенти, които са изгубили доверието си в способностите на професионалните фонд мениджъри, след като почти всички от тях не успяха да предвидят финансовата криза.

„Инвестирането в индекси е по-разпространено от когато и да е било и това е така, защото активното управление не те защитава от загуби в случай на криза и се представя по-зле от очакваното през последните десет години“, смята Мат Хансон от Kayne Anderson Rudnic, която отговаря за активи за 18,9 млрд. долара.

Нарастващите темпове на търговията с опции се ускоряват по-бързо при брокери като E Trade Financial и TD Ameritrade, отколкото при търгуването с индивидуални акции, посочва анализаторът Мак Сайкс от Gabelli & Co.

В момента по-малките инвеститори посочват, че се насочват към криптовалутите като биткойна, за да постигнат голяма възвръщаемост, която вече не вярват, че стоковите пазари могат да им осигурят.

Лайла Табатабие – предприемач и съветник на технологични стартъпи, започва да инвестира в първични монетни предлагания (ICO) преди около година и половина. В момента тя държи основната част от портфолиото си в дигитални валути, които според нея имат шанс за по-големи печалби.

„Криптовалутите в момента се държат по начина, по който акциите се държаха преди 10 или 15 години“, смята тя.