Ще има ли конфликт между ЕС и САЩ заради рисковия списък на финансовите системи

Новият списък с рисковите държави от гледна точка на потенциални възможности за прането на пари, допълнен от Европейската комисия до 23, предизвика острата реакция на несъгласие на САЩ, тъй като в него са включени четири юрисдикции, част от територията на страната. Надявам се това несъгласие да е временно, защото темата е основна и ако не бъде изчистена, се създава основа за международен конфликт. Такова мнение застъпи юристът Любомир Авджийски в предаването "В развитие" на Bloomberg TV Bulgaria.

Несъгласието на САЩ по въпросния списък има три основания, по думите на юриста.

Първото е, че списъкът не е съгласуван с държави с работната група, създадена към страните от Г7, която е компетентна да дава критериите за включването или изключването на държавите от рисковия списък.

Второто е несъобразяването на вече съгласуваните с ЕС критерии, по които се създава списъкът, а присъствието на четири юрисдикции, които са американски, е третото основание САЩ да заявява, че прилага едни и същи изисквания както към своята континентална част, така и към всички свои територии.

Друга тема на международната сцена е българското участие в прехвърлянето на авоари от Венецуела и петролната компания, която е под американски санкции. Любомир Авджийски обясни, че в момента тече разследване и наказателно производство заради сигнала от американска страна. Според него притеснителното е, че Америка трябва да ни казва, че в България има сериозна индикация за пране на пари с венецуелски средства.

Американският посланик Ерик Рубин в интервю за радио „Свободна Европа“ ни пощади с отговора си на въпроса "защо тази информация трябваше да идва от американското финансово разузнаване" като каза, че Америка има капацитета да наблюдава цялата система. Според юриста обаче работата на Рубин изисква да бъде дипломатичен, независимо какви въпроси обсъжда.

Авджийски не се съгласи с твърдението от ръководителите на разследващите органи и главния прокурор Сотир Цацаров, че службите ни не са можели да имат информация за това, че в българската банка има подобни транзакции.

Според него е абсурдно американските служби да знаят, че има такива вливания на парични потоци в нашата страна, а българските да не знаят. Авджийски допълни, че ако банката не е подавала информация за тези парични постъпления, вината е в нея. Той напомни, че изискването по Закона за мерките срещу изпирането на пари е над 30 хил. евро транзакции да бъдат декларирани в ДАНС.

„Както БНБ, така и ДАНС имат периодичен достъп до сметките и до регистъра за сметките в централната банка, където може да се види кои лица, какви наличности и какви сметки имат към момента. Тоест да се говори, че една банка може просто така да скрие една сметка от 100 милиона, е несъстоятелно“, каза юристът и посочи, че адвокатските сметки са защитени от банкова тайна, но не и спрямо ДАНС.

Какъв коментар направи още юристът по Закона за мерките срещу изпирането на пари и какво следва за дружествата – повече по темата вижте във видео материала.