Защо ураганите стават все по-яростни и скъпи?

Ураганът Дориан, първият голям ураган, който се очаква да удари САЩ през 2019 г., вече достигна 5-та категория и в момента опустошава Бахамските острови по пътя си към Флорида. Със скорост на вятъра от почти 300 км/ч и проливни дъждове, този тайфун може да е първият от още други подобни, които да ударят през тази година бреговете на САЩ. Според Националната Океанографска и Метеорологична Служба на САЩ (NOAA) шансовете за повече урагани  през тази година са се повишили значително, пише Bloomberg

В последните две десетилетия станахме свидетели на все по-мощни и унищожителни ураганни сезони, което е функция от все по-интензивното строителство по бреговете, по-топлите води, по-влажния въздух, повишаването на морското равнище и на самите урагани, разбира се.

Учените се отнасят внимателно към температурите всеки ден и историческите данни за тях са доста по-малко от нужното, за да се направят пълни изводи. Затова и техните заключения се правят въз основа на данни, които позволяват това – например затоплянето на водата от изпусканите парникови газове прави ураганите по-силни и с повече валежи. Честотата на тайфуните в Атлантика пък се е увеличила от 70-те години на 20-ти век насам отчасти заради намалените нива на сяра и други частици в атмосферата поради намалялата честота на изхвърлянето им. Урагани с интензитета на Харви, Ирма и Хосе (имена, които се дават от NOAA) са това, което учените очакват от затоплящия се свят.

САЩ избегнаха големи урагани (Категория 3 или по-големи) за периода 2005-2017 г., което е най-голямата „дупка“ без такава активност за последните 160 години. Това не значи, че не е имало големи бури в Атлантика за това време – те просто не са достигали до САЩ. От 2005-та насам поне в три сезона в Северния Атлантик са се развили тайфуни от най-високата, пета степен. Според метеосайта Weather Underground четири от общо десет години на тежки урагани са се случили от 1950 до 1964 г., което говори за определена цикличност в явлението според учените.

Ураганите също така стават и все „по-скъпи“ поради факта, че бурите са по-бавни и влажни и все-повече хора се местят да живеят в крайбрежните зони. Гъстотата на населението в страните около Мексиканския залив почти се е утроила между 1960 и 2018 г. и се е удвоила в страните от Атлантическия басейн.

Скоростта, с която ураганите се придвижват, е намаляла с около 10% за периода между 1949 и 2016 г., сочат данните на  сп. Nature, което набляга на измененията в атмосферните явления, причинени от глобалното затопляне. По-бавни тайфуни означава, че те могат да се задържат на едно място по-дълго време, което от своя страна води до проливни дъждове и наводнения с по-голяма честота.

Щетите от наводнения са често по-големи, отколкото щетите от силните ветрове и ураганът Харви беше пример за това. Бавно движещата се буря удари Хюстън и в продължение на дни опустошаваше четвъртия по големина град на САЩ, като резултатът беше повече валежи, отколкото когато и да било в историята на ураганите. Харви остана в история и като втория „най-скъп“ за американците ураган с цена от 130 млрд. долара.

Как САЩ се готвят да посрещнат новия ураган вижте в продължението на материала в Bloomberg TV Bulgaria!