Затварянето на борсите не е решение

Дори след като централните банки стартираха координиран пакет за икономическа подкрепа в неделя, пазарите отново паднаха часове по-късно. Един от начините за предотвратяване на допълнителен срив, който сега се обсъжда, е временно затваряне на финансовите пазари, както направи Франклин Делано Рузвелт с американските банки през 1933 г. Въпреки мащаба на спада обаче, по-добре е те да останат отворени, пише Financial Times в редакционен коментар.

Привържениците на затварянето твърдят, че ценообразуването - основната функция на пазарите - е станало почти невъзможно предвид непредсказуемостта на икономическите щети. Пазарите вече не могат да служат като средство за ефективно разпределение на капитала, а просто наслагват финансова криза върху здравната и икономическата такава. 

Пазарите не действат нефункционално. Бурните движения на цените на ценните книжа може да подкопаят икономическата увереност, но само по себе си не са признак, че пазарите не работят. Въпреки че откриването на цените е трудно, трябва да се остави то да продължи. Не е по-добре икономиката изобщо да няма публични цени. Затварянето на борсите може да създаде проблемите, които то цели да предотврати, тъй като инвеститорите са изолирани, но се борят да оценят активите. Особено важно е малките инвеститори да не бъдат изключвани от търговия, като се има предвид, че големите ще продължат да търгуват частно.

Настоящите цени отразяват не паника, а реални, макар и неопределени опасения относно икономическото въздействие на забраните за пътуване, мерките за социално дистанциране и прекъсванията във веригите на доставки. Търговията ще се стабилизира, когато перспективата се изясни. Нова информация - коронавирусна ваксина, по-нисък процент на заразяване от прогнозираното, усилия за подпомагане на секторите - ще помогне да се повишат цените на акциите. Действията, предприети от Федералния резерв в неделя за подобряване на ликвидността, включително нов кръг от количествено облекчаване на стойност 700 млрд. долара, намаляване на основната лихва и суапови линии с чуждестранни централни банки, се оказаха недостатъчни, но показват, че международните власти започват да координира усилията си.

Аналогията с банковата ваканция на Рузвелт от 1933 г. е подвеждаща. Банките не са пазари, седмичното им затваряне е било предназначено да спре тегленето на пари, както и да въведе тогавашната нова схема за гарантиране на депозитите преди да отворят отново. Няма признаци, че затварянето на пазарите ще бъде придружено от такива значими реформи. В миналото борсите обикновено се затваряли само поради физически смущения: Нюйоркската фондова борса спря за кратко след урагана Санди и терористичните атаки на 11 септември.

Има алтернативни мерки за успокояване на турбуленцията. Австралийският регулатор поиска институциите да намалят търговията си с една четвърт в понеделник, тъй като обемите рискуваха да претоварят инфраструктурата. Високочестотната търговия беше ключов проблем. Автоматичните прекъсвачи, които затварят пазарите след рязък спад и създават свободно пространство, може да се наложи да се разширят. Борсите също така може да пожелаят да разгледат „неравностите“, които забавят изпълнението на сделки.

Правителствата трябва да се съсредоточат първо върху общественото здраве и след това върху фискалния си отговор. Това ще направи повече за стабилизиране на пазарите, отколкото затварянето им. След като централните банки вече изгърмяха по-голямата част от патроните си, финансовите министри ще трябва да използват държавните баланси, за да направят рецесията възможно най-плитка, независимо дали чрез предоставяне на кредит на затруднени бизнеси или чрез социални помощи за работниците.

Затварянето на пазарите сега би увеличило риска от срив, след като те отворят отново, ако икономическите сътресения продължат по време на спирането. Оставайки отворени, те изпращат мощно послание, че са необходими още действия: централните банки сами не могат да се надяват да отговорят на предизвикателството, представено от пандемията; правителствата трябва да действат бързо и да не бягат от своите отговорности.