Кредиторите в САЩ трудно си възстановяват задължения от фалирали компании

Кредиторите в САЩ са се възстановили далеч по-слабо след фалитите на компании заради пандемията, отколкото при предишни икономически спадове. Това става ясно от нов доклад, отразяващ разхлабените стандарти и промените в структурите на корпоративния дълг.

Средно кредиторите и притежателите на облигации са си възстановили 45 цента за всеки долар, показват данни на рейтинговата агенция Moody’s. За сравнение, при финансовата криза от 2008-2009 г. банките и притежателите на облигации са възстановили 59 цента от всеки долар. Историческата средна стойност е 50 цента, пише FT.

Нефтената и газовата група Gavilan Resources е възстановила най-малък ресурс по време на пандемията - само 9 цента за долар.

Докладът на Moody’s очертава забележима промяна в това колко инвеститорите могат да очакват да получат от компаниите, на които заемат, в случай че се откажат от задълженията си - ефектите от едно десетилетие на безкрайно търсене на корпоративен дълг и на заемополучателите, които имат надмощие над заемодателите.

Moody’s отбелязва, че подчинените облигационери, които се намират само на едно ниво над капиталовите инвеститори по отношение на старшинството в несъстоятелността, получават средно само по един цент за всеки долар. Това е спад от 9 цента за долар от финансовата криза от 2008-2009 г. и от 23 цента по време на дотком балона.

Старши необезпечени притежатели на облигации, които са на следващото ниво, получават средно само 5 цента за долар, което е спад от 49 цента спрямо финансовата криза.

Кредитните инвеститори, които обикновено се намират на върха или много близо до върха на капиталовата структура на компанията с вземане върху активите на компанията в несъстоятелност, са получили 47 цента за долар при средно над 70 цента по време на всяка от последните три големи кризи.

"Това е много голям спад", коментира Дейвид Кейсман, един от авторите на доклада. Moody’s прогнозира през 2018 г., че възстановяванията по заеми ще паднат до 61 цента за долар при следваща криза. Очаквахме това от няколко години. . . Не знам някой да казва, че ще спре. Джинът няма как да се върне в бутилката“, допълва той.

Изследването на Moody’s анализира 43 компании, които са просрочили задълженията си между март и септември миналата година и оттогава са приключили продължителния процес на уреждане на окончателните изплащания.

Рейтинговата агенция посочва, че документацията по заемите и облигациите е по-разхлабена, което позволява гъвкавост на компаниите при избягването на фалита за по-дълго време при коронавирусната криза.

Заради това и е по-малък броят на фирмите, които не са изпълнили плащанията по дълга си, посочват авторите на доклада. Това означава обаче и че след като една компания в крайна сметка е подала молба за несъстоятелност, тя е била в далеч по-лошо състояние, което е довело до по-ниски възстановявания за кредиторите.

Moody’s също така отбелязва ерозията на подчинения дълг. Инвеститорите са по-концентрирани в горните слоеве на капиталовата структура, като намаляват вземанията върху активите на компанията.

Анализът показва също така, че повечето фалирали фирми са от най-засегнатите от кризата сектори на икономиката. Енергийните компании съставляват повече от една трета от емитентите с възстановяване под средното ниво на фона на резкия спад на цените на петрола заради свитото търсене по време на блокадите. Голям е делът и на компаниите от сектора на продажбите на дребно, които са възстановили по-малко от средното ниво на кредиторите си.