Атака вместо сближаване: Китай провокира САЩ на дипломатическата среща

Посещението на американския заместник-държавен секретар Уенди Шърман в Китай - в края на краищата, първото посещение на високо равнище от представител на американското правителство от месеци насам - почти се провали поради несъответствие в протокола. Шърман искаше да се срещне с китайския външен министър Ван И, а не само с неговия заместник, вероятно защото Ван има по-добри връзки с мощния китайски държавен и партиен лидер Си Дзинпин.

Първоначално Пекин отказа тази среща и според материал на Financial Times посещението дори е било на ръба на провала. В крайна сметка китайското ръководство отстъпи, пише в анализ за германския Handelsblatt Дана Хайде. 

Но и това в крайна сметка не помогна. Защото вместо да използва срещата, за да се сближи на лично ниво и да смекчи конфликта между великите сили, Ван И раздразни САЩ с яростни риторични атаки още преди началото на разговорите.

Тонът за действителната среща беше предварително зададен. По време на посещението на Шерман заместник-министърът на външните работи Си Фен дори обвини Вашингтон, че „демонизира“ Китай.

Макар че острите думи срещу САЩ са насочени предимно навътре (политическият елит на Китай обича да се представя пред китайския народ като силно ръководство, което защитава Народната република срещу външни заплахи), тази стратегия всъщност сработва. Национализмът е все по-популярен сред населението.

Но във външен план стратегията е контрапродуктивна. С този подход Пекин създава впечатлението, че обичаните от медиите бунтове са по-важни от сериозните и деескалиращи преговори.

Пекин следва подобно противопоставяне между военните на двете страни. Китай по-рано тази година отхвърли няколко искания Лойд Остин, министър на отбраната на САЩ, да се срещне с генерал Сю Килиан, най-високопоставеният военен служител в Китай. Пекин отказа да се ангажира, след като преди това предложи среща с министъра на отбраната, който е по-малко старши в своята система. Евън Медейрос, експерт по Китай от университета в Джорджтаун, коментира, че Пекин „играе игри“, тъй като историята на дипломатическите срещи показва, че Шърман трябва да се срещне с Ле, чиновник номер две на външното министерство.

С тази стратегия Пекин не постига нито доверие, нито достоверност - и двете са необходими предпоставки за сближаване. И няма съмнение, че за Пекин са заложени много повече неща, отколкото за САЩ.

Не за първи път китайското ръководство се опитва да се представи като жертва в конфликта между двете велики сили. Наративът, че по културни причини критиките към Китай трябва да се изразяват само при затворени врати, все още се запазва сред някои хора на Запад. Но Пекин от своя страна не се свени от открита критика към другите.

Европейската икономика следва да разгледа отблизо подхода на Пекин, пише Хайде. Въпреки че че за разлика от американските компании европейските фирми в Народната република са по-малко целенасочени жертви на атаки от националистически граждани, подстрекавани от държавните медии и партийни организации, но вече има съпътстващи щети. Освен това така Китай подготвя почвата за контрамерки, които могат да засегнат чуждестранни компании, които правят бизнес в Народната република и се придържат към американски или европейски санкции.