Западът няма добри варианти за Украйна

Злото съществува. То седи в Кремъл, обзето от негодувание и жажда за власт. То марширува в страна, чието престъпление е мечтата за свобода и демокрация. Как може да бъде победено такова зло? Могат ли икономическите санкции, съчетани със съпротивата на украинския народ, да принудят Владимир Путин да отстъпи? Или дори да доведат до неговото сваляне? Като алтернатива, може ли той да предприеме ескалация чрез използване на ядрени оръжия, пита се Мартин Уулф на страниците на Financial Times. 

Без съмнение, санкциите, които използва Западът, са мощни. Путин дори ги приравни на „акт на война“. Русия до голяма степен беше изключена от световната финансова система и повече от половината от нейните чуждестранни резерви бяха направени безполезни. Западните фирми се страхуват да продължат да си взаимодействат с Русия поради благоразумни и репутационни причини. Нийл Шиъринг, главен икономист на Capital Economics, прогнозира спад на руския брутен вътрешен продукт от върха до дъното в размер на 8%, последван от дълъг период на стагнация. Вдигането на основната лихва на Руската централната банка до 20 процента (от 9,5% - бел. прев.) само по себе си ще струва скъпо. Шиъринг може дори да се окаже оптимист.

Ограниченията върху износа на енергийните източници са очевидната следваща стъпка (вече предприета от САЩ и частично от Великобритания – бел. прев.), както твърди администрацията на Байдън на фона на германската опозиция. Най-малкото е неприемливо високите цени на енергоизточниците, причинени от престъпленията на Путин, да финансират режима му. Украинският икономист Олег Устенко твърдо се застъпи за такъв бойкот. Рикардо Хаусман от Харвард предлага елегантна алтернатива: данък от 90 процента върху руския износ на петрол и газ. Тъй като еластичността на предлагането е ниска, твърди той, разходите ще паднат върху руските производители, а не върху западните потребители.

Относно осъществимостта Хаусман твърди, че през 2019 г. 55% от руския износ на минерални горива са отишли за ЕС, докато други 13% - ​​за Япония, Южна Корея, Сингапур и Турция. Ако всички тези страни се съгласят да облагат петрола си с данъци, Русия може да се опита да го продаде другаде, най-вече на Китай. Но какви количества би поел Китай, като се имат предвид логистичните предизвикателства и риска от някакъв вид западни ответни мерки?

Голям въпрос е колко добре светът би могъл да се справи с енергийната корекция. Анализ на Bruegel заключава, че „би трябвало да е възможно да се замени руският газ през следващата зима без икономическата дейност да бъде опустошена, хората да замръзват или да бъде нарушено електроснабдяването“, въпреки че това ще изисква решителни усилия. С данъците върху вноса на Хаусман цените на петрола и газа в останалата част на света дори трябва да паднат.