Джером Пауъл - звероукротителят на инфлацията?

Федералният резерв на САЩ в сряда най-накрая направи стъпки за контрол на най-високата инфлация от 40 години, а председателят Джером Пауъл почти звучеше като прероден звероукротител на инфлацията. Но проблемът на Фед е, че дори 11-те прогнозирани повишения на лихвените проценти през следващите две години ще запазят лихвите под нивото на инфлацията, пише в редакционен коментар The Wall Street Journal.

“Трябва да възстановим ценовата стабилност“, повтори Пауъл повече от веднъж на пресконференцията след заседанието на Фед. Тонът му бе забележително по-ястребов* отпреди и звучеше сякаш той и останалата част от Федералната комисия по отворения пазар (FOMC) са били атакувани от ценовата реалност. Дългогодишната илюзия на централната банка, че инфлацията бързо ще утихне, е изчезнала.

Увеличението на основния лихвен процент с 25 базисни пункта в сряда бе скромно и очаквано. Изненадата бе в прогнозата за следващите две години. През декември медианната прогноза на гуверньорите на Фед и председателите на местните клонове бе за четири повишения от по 25 пункта до края на годината. Сега броят им е седем плюс още четири през 2023 г.

Фед също така ускори позицията си кога ще започне да свива баланса си от 9 трлн. долара, който натрупа, за да облекчи финансовите условия. Федералната комисия заяви, че ще започне да свива притежанията си на държавни ценни книжа и обезпечени с ипотеки облигации „на следващата среща“. Това звучи сякаш ще започне по-скоро рано, отколкото късно. Това „количествено затягане“ вече е много закъсняло, а инфлацията можеше сега да е по-ниска, ако Фед бе предприел тази стъпка преди година.

Проблемът на Фед е, че вече позволи на инфлацията да се движи свободно, както почти признават гуверньорите на банката и председателите на местните клонове. Сега те прогнозират, че инфлацията тази година ще достигне 4,3% - доста над очакванията за 2,6% отпреди три месеца. Това е нивото на т.нар. инфлация на разходите за лично потребление (PCE), която е предпочитаната мярка от Фед и е по-ниска от индекса на потребителските цени. PCE инфлацията бе 0,6% само през януари, затова ще трябва да се забави значително през останалата част от годината, за да отговори на прогнозата на Фед за 4,3% през 2022 г. Успех с това.

Дори с 11 увеличения от по 25 пункта основният лихвен процент ще бъде само 2,8% до края на 2023 г. Това все още ще бъде по-ниско от вероятното ниво на инфлацията, което означава, че реалните лихви ще бъде отрицателни през цялата 2022 и 2023 г. Дългият опит на паричната политика е, че инфлацията не се забавя, докато лихвените проценти не надвишат нивото на инфлацията. Няма причина да очакваме, че този път ще бъде изключение освен ако няма рецесия.

На пресконференцията си Пауъл заяви, че американската икономика „е много силна“. Но трябва да се отбележи, че Фед понижи медианната си прогноза за икономическия растеж тази година до 2,8% от 4% през декември. Също трябва да се отбележи, че за пръв път от може би две години изявлението на Федералната комисия не предупреди за икономически рискове от пандемията. Председателят посочи войната в Украйна няколко пъти като риск както за растежа, така и за инфлацията.

Всеки хитър председател на Фед се нуждае от „външно“ обяснение, различно от паричната политика, за икономическите проблеми. Пауъл премина безпроблемно от пандемията към войната и цените на петрола. Това все още не е достатъчно да освободи Фед от инфлационната бъркотия, която помогна да генерира и сега трябва да намери начин да разчисти.

*Централните банкери, които смятат, че инфлацията е много по-голям бич за икономиката от бавния ръст и следователно рядко гласуват за намаление на лихвените проценти, носят нарицателното "ястреби", а тези, които са предразположени да гласуват за намаляване на лихвените проценти и за стимулиране на икономиката, са „гълъби“ - б. а.