Държавният монопол, или имаме ли избор в сферата на образованието

Бюрократите в областта на образованието обаче имат предубеждения спрямо конкуренцията на база пазарна стойност. Те предполагат, че по-евтините предложения несъмнено са с ниско качество, което ги кара да мислят, че е добра идея да затворят пазара за всякакви видове несертифицирани образователни институции. По този начин те имат по-голям контрол върху съдържанието и структурата на образованието. Те правят всичко "в името на децата".

Ето защо либертарианците са на мнение, че трябва да има отворен вход и в областта на образованието. Те не вярват, че държавните чиновници действат от името на родителите. Бюрократите работят за собствения си интерес, който се свежда до простото разширение на личните власт и доходи.

Това поставя въпроса за държавното регулиране на училищата. Първо, правителството изисква задължително присъствие. Второ, за да запазят контрола върху съдържанието на учебната програма, управляващите приемат правила и подзаконови актове, уреждащи действията на тези училища. Родителите нямат право да изпращат децата си в учебни заведения, които не отговарят на тези изисквания.

Изискванията пък от своя страна са изградени така, че системата да не толерира конкуренцията между отделните звена. Това едновременно увеличава мощта на държавните училища и властта на бюрократите, които координират системата.

Пример за такъв вид регламент може да се види в изискването, че библиотеките на частните висши училища в САЩ трябва да притежават най-малко 1 500 книги – абсолютно безумие в дигиталната ера, в която се намираме. Библиотеките на бъдещето не включват хартиени носители. Книгите обаче трябва да бъдат физически. Без коментар.

През 80-те години на миналия век имаше голяма битка отвъд Океана за и против т.нар. Хоумскулинг, или домашно образование. В крайна сметка държавният апарат прие редица закони, забраняващи на родителите да заменят стандартното частно или държавно образование с това у дома. Частните училища са скъпи и само една шепа от родителите може да си ги позволят. Това означава, че те задължително изпращат децата си в държавните училища. Появата на домашното образование през 70-те и и 80-те представляваше заплаха за тази стратегия, която бързо бе потушена, съвсем в стила на държавните чиновници.

Истината е, че стандартите, които управляват системата на държавните училища на местно ниво не трябва да изискват задължително от родителите нищо друго освен избор. Без свобода на избора на родителите в сферата на образованието държавата ще продължи да провежда политика за разширяване на монопола си.

Щатните държавни бюрократи пък ще продължат да използват този монопол за собствените си облаги, включително получаването на подкупи от частни институции в стремежа им да получат законова легитимация.

Правителството не трябва да гори книги, за да убеди следващото поколение избиратели в собствената си правота. То трябва само да допусне книгите, материалите и механизмите, които са враждебно настроени към разширяването на държавата. Нека конкуренцията определи избора.