Пол Кругман е оптимист за растежа в САЩ през тази година

По всичко личи, че растежът както в САЩ, така и в Европа ще се завърне след дългите години на фискални ограничения. Рисковете в дългосрочен план обаче остават, предупреждава носителят на Нобеловата награда за икономика проф. Пол Кругман, цитиран от CNBC.

„Удряхме си главите с бейзболна бухалка“, описва състоянието на американската икономика финансистът. „Сега спряхме да се удряме и поради тази причина започнахме да се чувстваме по-добре.“

Кейнсианецът Кругман вече е по-оптимистичен за близкото бъдеще и предрича, че настоящата година ще бъде „доста прилична“ по отношение на икономическия растеж в САЩ. Той открои няколко момента, при които „значителната сдържаност на разходите“ не се е проявила – става дума за т.нар. секвестиране, или серията от принудителни, автоматични съкращения на разходите в американския бюджет.

Нобеловият лауреат говори още за дела на вноската от работните заплати, която отива за финансиране на общественото осигуряване. През януари тя бе повишена с 2 процентни пункта. Тези модификации, както и промените в разходите за здравеопазване, сега са завършени, но не и без да е била платена съответната цена.

„Редуцирахме дефицита твърде бързо. Това бе основен „виновник“ за забавянето на растежа. Смятаме, че фискалните мерки за икономии в САЩ са „изяли“ между 1,5 и 2 процентни пункта от растежа за 2013 г.“, сподели още Кругман. „Ако спрете да вършите глупави неща, ситуацията ще се подобри.“

Като има предвид „постните“ сигнали за възстановяването на американския жилищен пазар, намаляващите дългове на домакинствата и „избледняването на глупавите саморазрушителни политики“, Кругман вярва, че сега вече САЩ може да продължи напред.

Що се отнася до Европа, той вярва, че президентът на Европейската централна банка Марио Драги е оказал адекватно съдействие на правителствата за техните нужди от заемни средства. Това е успокоило пазарите и е позволило и на еврозоната да се излекува.

Въпреки това той споделя, че суровите мерки за икономии не са спомогнали за този обрат. В страни като Ирландия, Испания и Италия правителствата са орязали драстично разходите си, като по този начин са натиснали спирачките на икономиката.

След като икономиките на тези държави се свиха, техният дял на дълга към брутния им вътрешен продукт всъщност се е влошил въпреки предприетите мерки за съкращаване на разходите.

„Всички държави в беда всъщност видяха как делът на дълга им расте“, казва Кругман. „Като цяло ситуацията в Европа е овладяна главно заради ЕЦБ.“

Макар и в рамките на статистическата грешка еврозоната отчете позитивен растеж през последните две тримесечия. Въпреки това остават притесненията за намаляващите потребителски цени. Ако цените на стоките регистрират плавно покачване, то опасността идва от факта, че това може да ограничи корпоративните инвестиции и да нанесе нов удар върху прираста на работните заплати. И двата фактора са ключови, за да могат икономиките да тръгнат отново нагоре.

Според Кругман опасенията от дефлацията важат както за САЩ, така и за Европа. Поради тази причина той смята, че икономиките им изпадат в период на „трайна стагнация“, подобна на тази в Япония от 90-те години на ХХ век. Само при наличието на инфлация можем да заключим, че работните заплати ще растат, а за правителствата пък ще е по-лесно да се справят с планините от дългове и да преструктурират икономиките си, допълва финансистът.

„Всички икономики оперират далеч под това, което си мислим, че можем да произвеждаме“, смята Кругман. „Този филм вече сме го гледали... Западът до голяма степен върви по стъпките на Япония през 90-те години на ХХ век.“