ОИСР: Г20 забавя темпото, с което реформира трудовите и продуктовите пазари

Темпото, с което се извършват реформи на трудовите и продуктовите пазари сред държавите членки на Г20, се забавя. За това предупреждава Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) в своя най-нов доклад. Изследването е публикувано преди срещата на финансовите министри и гуверньорите на централните банки на водещите развити страни, пише Financial Times.

Базираната в Париж организация счита, че тази загуба на инерция отразява нарастващото безпокойство сред гласоподавателите, че структурните реформи могат да се окажат контрапродуктивни във времена на слабо търсене, докато същевременно расте и неравенството.

„Това са основателни опасения“, коментира главният икономист на ОИСР Катрин Ман. „В някои от страните, пострадали най-тежко от кризата, значителните трудови реформи се провеждат без наличието на фискални ресурси, с които да се смекчи социалния ефект. Резултатът е значителна загуба на работни места и на доходи.“

Финансовата криза принуди редица богати държави да предприемат реформи в предлагането в опит да стимулират дългосрочния икономически растеж и да запазят инвеститорското доверие. По-конкретно – държавите членки на еврозоната, които изгубиха достъп до пазарите, като Португалия и Гърция, трябваше да се съгласят да извършат дълбоки и бързи структурни реформи и консолидация на финансите, съгласно условията на техните спасителни програми.

Критиците смятат, че въвеждането на подобни мерки по време криза ще вкара страните в дефлационна спирала на спадащи работни заплати и цени и слаб растеж.

ОИСР, която дълго време защитаваше тезата, че нейните страни членки трябва да извършат структурни реформи, все още вярва, че тези мерки са нужни, за да се стимулира растежът в дългосрочен план. Изследването на организацията гласи, че голяма част от структурните реформи са били успешни що се касае до бързото покачване на растежа. Освен това ОИСР намира доказателства за цялостна взаимовръзка между огромните усилия за извършване на реформи и голямото неравенство.

Икономистите смятат, че във фаза на слаб растеж, правителствата трябва да внимават повече по отношение на това изпълнението на кои реформи ще преследват.

„Важно е да се отбележи, че програмата за структурни реформи поставя по-голям акцент върху онези мерки, които, успоредно с допълнителния стимул за покачване на производителността и създаването на работни места в средносрочен план, могат най-добре да окажат подкрепа за търсенето в краткосрочен план“, отбелязва Ман.

В доклада се твърди, че правителствата трябва да се възползват от текущите ниски разходи за финансиране, за да инвестират повече в инфраструктура. Освен това ОИСР призовава всички страни от периферията на еврозоната да допълнят реформите на трудовите пазари, които осъществиха през последните години, с по-амбициозни реформи на продуктовите пазари. Това би позволило понижаването на разходите за труд да даде резултат чрез по-ниските производствени цени, повишавайки конкурентоспособността и стимулирайки износа.

Според ОИСР темпото на реформите в периода 2013-2014 г. е било най-бързо в южните държави членки на еврозоната, както и в Мексико и Япония. Обратно – държавите членки от центъра на еврозоната и скандинавските страни не са направили особено много, за да постигнат по-висока производителност на труда в икономиките си.

Като цяло базираната в Париж организация смята, че структурните реформи, предприети след 2005 г. са спомогнали за повишаването на нивото на потенциалния брутен вътрешен продукт на глава от населението със средно 5%. Допълнителни реформи могат да покачат потенциалния БВП на глава от населението с още до 10%, счита ОИСР.