Канада в услуга на глобалната икономика

Канадците смятат, че са граждани на света за пример, независимо дали тренират военни части в Ирак или приемат бежанци у дома. Този дух на гражданско самосъзнание сега се разпространява и към икономиката, след като Канада възприема микс от парични и фискални политики, които помагат колкото на страната, толкова и изобщо на света, коментира Wall Street Journal.

През март либералната партия на министър-председателя Джъстин Трюдо представи бюджет, който рязко увеличава разходите по инициативи от инфраструктура до социални помощи. Заради тези фискални стимули централната банка на Канада се въздържа от орязване на лихвените проценти, помагайки на канадския долар да тръгне още по-нагоре.

По-скъпият долар би бил негатив за търговския сектор на Канада, намалявайки ефекта от бюджетните стимули. Но загубата за Канада е печалба за света. Всъщност Канада вече изпълнява формулата, която финансовите министри и централните банкери от 20-те топ икономики в света се договориха да преследват на срещи във Вашингтон. За да бъдем по-конкретни – страната разчита по-малко на паричната и повече на фискалната политика, за да насърчи растежа. Проблемът е, че Канада реално е сама както в желанието си, така и в способностите си.

Глобалната икономика днес прилича на това, което теоретиците наричат проблем на колективното действие. Това е ситуация, при която страните ще се представят много по-зле, ако преследват собствените си интереси, отколкото ако си сътрудничат. Централните банки в еврозоната и Япония намаляват лихвените проценти на отрицателна територия например, като според други това е опит да обезценят валутите си, за да насърчат износа и инфлацията.

Нов доклад от Готи Егтерсон и Нийл Меротра от Brown University и Лари Самърс от Harvard University предупреждава, че подобни действия се превръщат в игра с нулев резултат в „светския застой“, когато лихвените проценти са близо до нулата, а централните банки вече не могат да постигат пълна заетост. Вместо това по-хлабавите парични политики работят по-скоро чрез насърчаване на износа и ограничаване на вноса, което води до „отрицателни външни въздействия“ - странични щети, за търговските партньори на страната.