Вижда ли се края на завръщането на Иран на петролните пазари?

Иран лесно би всички очаквания със скоростта, с която засили петролния си износ след вдигането на санкциите. Без парична инжекция и облекчаване на останалите търговски бариери обаче възстановяването може би е към края си, коментира Bloomberg.

Когато през януари бяха вдигнати ограниченията върху износа на петрол на Иран, мнозина анализатори се усъмниха, че Техеран може да се върне на предишните си нива още през тази година. Страната от Персийския залив преодоля скептицизма с ръст от 25% на производството и цели да достигне 8-годишен връх от 4 млн. барела на ден до края на годината.

„Иран изненада повечето пазарни участници със скоростта, с която успя да възстановя производството“, казва Антоан Халф, старши научен сътрудник в Center on Global Energy Policy към Колумбийския университет в Ню Йорк. „За да надвишат нивата отпреди санкциите ще са нужни инвестиции и технологии, а това е дългосрочна предпоставка“, допълва той.

Завръщайки се на световните пазари след над тригодишна изолация, Иран търси инвестиции за над 100 млрд. долара от международните си партньори, за да реабилитира петролната си индустрия и в крайна сметка да си върне позицията на втория най-голям производител в ОПЕК. Въпреки това компаниите все още чакат Техеран да одобри шаблона на договорите, който да бъде използван в сделките, и да изясни въпроса по останалите американски санкции.

Откакто ограниченията върху продажбата на суров петрол бяха вдигнати, износът се е удвоил до около 2 млн. барела на ден. Ислямската страна отново стъпи на забранените пазари в Европа, след като Royal Dutch Shell и Total възобновиха покупките. Производството е достигнало нива отпреди санкциите и поддържат нивото, сочат оценки на базираната в Париж Международна агенция по енергетика (МАЕ).

Иран ще се нуждае от инвестиции и чужди технологии за милиарди долари, за да разшири капацитета на остаряващите кладенци, които отчитаха спад на добива още преди санкциите, според МАЕ. Дори с наплив от инвестиции увеличение до 4 млн. барела на ден няма да се случи преди 2021 г., предвижда агенцията.

„Те правят всичко възможно сами, докато чакат да навлязат чужди партньори“, казва Бьорнар Тонхоген, анализатор в Rystad Energy в Осло, петролен консултант, който съветва над 600 клиенти. „Рискът в момента е, че няма устойчивост“, допълва анализаторът.

Иран може да засили капацитета с 300 хил. барела на ден през следващите няколко години от залежи от региона Западен Карун в близост до иракската граница, казва Тарун Бансал, енергиен анализатор към консултантите FGE. За сравнение, Зангане по-рано заяви, че страната може да добави 700 хил. барела на ден от тези полета през следващите пет години.

Привличането на капитал обаче ще е трудно, тъй като все още няма шаблон за договорите за инвестиции в петролни полета и заради останалите американски санкции, казва още Бансал.

„Големият въпрос за иранците е дали ще успеят да привлекат всички инвестиции, които искат“, казва Даниел Йергин, вицепрезидент на консултантската компания IHS. “Компаниите ще бъдат много внимателни, когато поемат ангажименти с Иран. Никой не иска да наруши американския закон за санкциите“, посочва той.

Серията от съкращения на добива в другите водещи производителки на петрол означава, че допълнителният ирански петрол лесно е бил поет от пазара, вместо да наложи натиск надолу върху цените, казва Майк Уитнър, ръководител на проучванията на пазара на петрол в Societe Generale в Ню Йорк. Фючърсите върху суровия петрол се възстановиха до над 50 долара за барел през миналата седмица, почти двойно повече от 12-годишното дъно през януари. Предвид почти приключилото завръщане на Иран и ръста на глобалното търсене, трейдърите започват да се чудят колко ще е затягането на световните пазари през 2017 г., допълва той.

„До края на тази година Иран ще достигне максимума си“, казва Уитнър. „Дали е оптимистично? Да. Когато погледна към света и имам нужда от още малко петрол от ОПЕК, задавам си въпроса откъде ще дойде той“, заключава той.