Бесовете на 2016 година

НАТО ще отслабне, а балтийските страни ще станат по-уязвими. Сирийският президент Башар Асад, подкрепян от антантата Путин-Тръмп, ще стане по-силен. Китайско-американските търговски отношения ще се изострят. Иранската ядрена сделка, старателно договорена от големите сили, може се разпадне, правейки Близкия изток още по-опасно място. Всяка джихадистка атака или друго нападение срещу Америка няма да бъде посрещната със сдържане – Тръмп явно смята ядрените оръжия за недостатъчно използвани.

Изкопаемите горива ще се завърнат. Ангажиментът на света, постигнат в Париж, за борба с климатичните промени ще бъде подкопан. Близо 65 млн. мигранти в движение, около една трета от които бежанци, ще се озоват пред липса на убежище и достойнство, след като ксенофобският национализъм се предвижи към политическия мейнстрийм из Централна Европа и на други места. 

Неумолимият напредък на технологиите и големите стъпки на изкуствения интелект ще поставят на тест обещанието на Тръмп да върне работните места обратно в Америка. Транстихоокеанското партньорство изглежда мъртво, а други сделки, включително NAFTA, която символизира отворената търговска система през последните десетилетия, може да бъде анулирана или сериозно реформирана.

Дали всичко това ще успокои гнева на хората? Може би Тръмп наистина има някакъв магически прах, който ще разпръсква известно време. Но разбира се „народът“ е само част от разделеното население, милиони и милиони от които не искаха – и ще се противопоставят, на глобалния национализъм и залитането към авторитаризъм. Те ще направят това по улиците, в съдилищата, чрез медиите и чрез контрола, които създателите на Конституцията са направили именно за да спрат подобна демагогия. Въпреки това Тръмп има огромна власт, контролиран от републиканците Конгрес и мисия да направи Америка велика отново, каквото и да означава или да е нужно за това.

Борбата да се запази либерализма ще бъде дълга, допълва Коен. Тя може да бъде поведена от хора като Ангела Меркел в Германия или Джъстин Трюдо в Канада. Мантията на пазител на благосъстоянието в свободния свят звучи като грабеж за Тръмп, който мисли единствено в сделки. Възможно е Америка да е предала тази си мисия.

Западните демокрации са в средата на бунт, който слабо разбират. Виртуалната пряка демокрация чрез социалните медии надхитри представителната демокрация. Влиянието на смартфоните върху човешката психика все още е слабо разбрано, а пристрастяването може да бъде коварно и да се превърне във враг на мисълта. Тръмп лесно повлече така републиканската партия. Кампанията му премина през Twitter, надигайки масите. Той нямаше полза или нужда от конвенционални канали. А големите политически партии във Великобритания и САЩ ще трябва отново да докажат, че са важни.

Вече е ясно, че демокрациите не са предоставяли блага на най-малко привилегированите, които са останали безправни или отхвърлени в спиралата на технологичния напредък. Сега сериозно трябва да помислят как да намерят начини, за да се възстанови вярата в либералните общества със свободни пазари, да покажат как могат да бъдат по-справедливи и да предложат повече възможности из социалния спектър. Германия, с успешно постигнатия баланс на капитализъм и солидарност, уважението към работната сила и ангажимент към по-добро образование и техническо обучение, предлага един такъв модел. Яростта на 2016 г. обаче няма да намалее сама.

Арогантността и невежеството на либералните елити са зашеметяващи. Време е да послушат хората, които гласуваха за промяна, да бъдат скромни и да помислят отново, завършва Коен. Това, разбира се, не означава да се предадат пред подклаждащите омраза и расистите сред тях, напротив, трябва силно да се борят с тях. Нито пък означава да се предадат пред след-истинното общество: фактите са съществена част от прогреса. Но отговорът на подобно брутално възмездие не може да бъде още от същото.