Петте предизвикателства пред Кристалина Георгиева като ръководител на МВФ

Кристалина Георгиева е напът да наследи Кристин Лагард като управляващ директор на Международния валутен фонд (МВФ), след като бордът на базирания във Вашингтон фонд съобщи в понеделник, че тя е единственият претендент за поста.

66-годишната българка, която е главен изпълнителен директор на Световната банка от началото на 2017 г., ще се изправи пред редица предизвикателства, ако назначението й бъде потвърдено от директорите на МВФ. Липсата на други номинирани означава, че успехът й в надпреварата е гарантиран. 

Като поддръжник на мултилатерализма Георгиева се очаква да запази фокуса на Лагард през последно време в борбата с климатичните промени, увеличаването на участието на жените в работната сила и намаляването на неравенството. Дългогодишен служител на Световната банка и еврокомисар по хуманитарната помощ и реакцията при кризи, Георгиева има по-голяма експертиза в развитието от Лагард, но не е толкова добре запозната с финансовите проблеми в развитите икономики.

МВФ съобщи, че иска да приключи процеса по подбор най-късно до началото на октомври. Докато Георгиева напредва към назначението си на ръководната позиция в МВФ, Financial Times изброява петте големи проблема, с които тя ще трябва да се сблъска.

Бъдещето на спасителната програма за Аржентина

Най-голямата спасителна програма на МВФ в историята му – 57 млрд. долара за икономическите мерки на президента реформатор Маурисио Макри, преживява сътресения.

Очаква се, когато Георгиева поеме позицията, Макри да е загубил президентския си пост на изборите за сметка на опонента му популист Алберто Фернандес, който не е привърженик на спасителната програма на МВФ. Перспективите за поражение на Макри тласнаха песото в последно време към рязко понижение, което заличи постигнатия икономически напредък и засили вероятността МВФ да предоговори или замени съществуващата програма.

Въпреки че фондът защити подхода си, критици поставят под съмнение както проекта, така и мащаба на заема и невъзможността за набирането на по-широка подкрепа сред аржентинското общество.

Забавяне на икономиката

Световната икономика се забавя, което подлага на по-голям натиск МВФ като кредитор в най-краен случай.

Според собствените прогнози на фонда, които многократно бяха снижавани, световната икономика ще нарасне с 3,2% тази година спрямо 3,8% през 2017 г. и 3,6% през 2018 г. Тенденцията към понижаване засилва риска повече страни да поискат подкрепа от МВФ.

Търговски конфликт

Търговската война между Вашингтон и Пекин не само хвърля сянка върху световната икономика, но и превръща многонационални институции като МВФ в бойни полета в конфликта.

Лагард има стабилни отношения както с Тръмп, така и с китайските лидери, същото важи и за Георгиева. Но МВФ може да се озове по средата на конфликта, ако САЩ или Китай не се съгласят с проучванията му, оспорят основните му заключения или откажат да очакват в проблематични спасителни програми. Работата на фонда по паричната политика и дълговата прозрачност също ще бъде внимателно наблюдавана.

Намиране на пари

Георгиева ще трябва да постави финалните щрихи на договорената от Лагард сделка за възобновяване на кредитните споразумения на фонда със САЩ, които ще задържат ресурсите на МВФ на ниво от около 1 трлн. долара. Но мнозина във фонда не вярват, че това е достатъчно предвид търсенето, което може да възникне в случай на нова рецесия или финансова криза.

При следващите усилия за набиране на финансиране за МВФ Георгиева може да опита да постигне нещо, което Лагард не успя: постоянно увеличение на финансирането в замяна на промени в управлението, които ще дадат повече влияние на големи нововъзникващи пазарни икономики. Този ход би бил противоречив както за ЕС, така и за САЩ.

Рецидивистите

Освен към Аржентина вниманието на Георгиева ще бъде насочено и към Украйна и Пакистан, други две страни, които често заемат средства от фонда, но така и не успяват да стабилизират напълно икономиките и финансовите си системи.

След идването на власт на новото правителство в Киев Украйна се надява да постигне сделка с МВФ за нов заем по-късно тази година.

След продължили няколко месеца преговори Пакистан си осигури през юли нови заеми въпреки притеснението на САЩ, че парите може да бъдат използвани за изплащане на дълга към Китай. Но има съмнения, че спасителната програма ще бъде успешна.