Какво спечели и какво изгуби възобновяемата енергия през 2020 г.?

В зората на пандемията

През пролетта, след като Китай показа признаци на овладяване на пандемията от коронавирус, страната отчете сериозно забавяне при инвестициите в зелена енергия. Само една сделка за зелен заем беше подписана в Китай към март, докато издаването на зелени облигации отчете най-бавния си старт от 2017 г. 

Зелените заеми придобиха широка популярност през последните години в Китай, като обемът им нарасна до осемгодишен връх от 306 млн. долара през 2017 г. до 1,8 млрд. долара през 2019 г.

В същото време пазарите за зелено финансиране в Тайван и Хонконг останаха по-устойчиви. Тайванските фирми подписаха договори за зелени заеми, еквивалентни на 3,2 млрд. долара, докато хонконгските компании взеха зелени кредити в размер на 355 млн. долара през първите три месеца на 2020 г., според данни на Bloomberg.

Малко след това МАЕ прогнозира, че растежът на глобалния капацитет на възобновяема енергия ще се забави за първи път от 20 години насам през 2020 г. на фона на икономическите щети, причинени от разпространението на коронавируса.

МАЕ

МАЕ сподели своите очаквания, според които добавеният нов капацитет на възобновяема енергия за тази година ще достигне 167 гигавата (GW), което е с 13% по-малко в сравнение с 2019 г.

Тази мрачна прогноза беше последвана от решението на Германия да определи цена за въглеродните емисии от 25 евро за тон от януари 2021 г., която ще се прилага за всички сектори в страната. Първоначално предложението на германското правителство предвиждаше входна цена от 10 евро за тон, която трябваше да нарасне до 35 евро до 2025 г. Според новия регламент цената през 2025 г. вече ще е 55 евро за тон. От тази година сертификатите за емисии с ценови коридор от 55-65 евро за брой ще бъдат пуснати за търгуване.

В средата на май Берлин представи и своята стратегия за водорода, като планира да увеличи производствения му капацитет на 5 GW до 2030 г. и на 10 GW до 2040 г. Това е първият път, когато страната си поставя количествени цели за производството на водород.

По същото време Американската асоциация на соларната индустрия (AACE) и Wood Mackenzie прогнозираха, че новите соларни инсталации в САЩ ще се увеличат с една трета през 2020 година въпреки пандемията. Соларната индустрия ще монтира 18 гигавата през 2020 година, достатъчно за захранване на повече от 3 милиона домове, което е с 9% по-малко от прогнозата на AACE преди пандемията да предизвика забавяне в строителството, да отслаби потребителското търсене и да затегне достъпа до финансиране.

В по-късно проучване Wood Mackenzie прогнозира, че броят на инсталациите за соларна енергия през 2020 г. ще се свие с около 20, а този на нови вятърни мощности ще отчете спад от 5% в сравнение с прогнозите отпреди пандемията от коронавирус. През май МАЕ изчисли, че добавеният нов капацитет на ВЕИ ще спадне с 13% през 2020 г.

В края на юни Великобритания обяви, че възобновяемите източници съставляват 47% от производството на електроенергия в страната през първото тримесечие, с което задминават предишния тримесечен рекорд от 39%, установен през 2019 г.

Офшорните вятърни паркове имаха най-голяма роля в това увеличение, като произведената от тях енергия отчете ръст от 53% в сравнение с предходната година, докато оншорната продукция се покачи с една пета.

През юли доклад на института „Фраунхофер“ показа, че делът на ВЕИ в Германия достига 55,8% от нетното производство на електроенергия през първата половина на 2020 г. Данните включваха и месечния рекорден ръст от 61,8% по отношение на дела на произведената от възобновяема енергия електроенергия, поставен през февруари.