Какво спечели и какво изгуби възобновяемата енергия през 2020 г.?

Широко разпространените мерки за овладяване на коронавируса в голяма част от Европа по-рано тази година оказаха безпрецедентно въздействие върху енергийния пазар на ЕС, което доведе до спад на потреблението на газ и електроенергия съответно с 10% и 11% през второто тримесечие, сочи доклад на Европейската комисия от октомври.

Сравнението с второто тримесечие на 2019 г. също показва дълбокото въздействие на коронавируса върху цялата икономика – 14-процетен спад на брутния вътрешен продукт на ЕС. В същото време по-ниското потребление на енергия и нарастването на слънчевата енергия допринасят за ръста на дела на ВЕИ, който достига 43% от енергийния микс на ЕС през второто тримесечие, отчитайки нов тримесечен рекорд. 

Оценката на ЕК за пазара на електроенергия показва, че потреблението на електричество е спаднало с 11% в ЕС в сравнение с второто тримесечие на 2019 г. Цените на едро са намалели с 30-50%, достигайки нива, които не са наблюдавани от повече от десетилетие. Изкопаемите горива са основните губещи от този шок при търсенето и това съвпадна с нарастването на дела на слънчевата енергия, който достига 9% от енергийния микс на блока.

От друга страна загърбването на изкопаемите горива води до спад на въглеродния отпечатък в производството на електроенергия в ЕС (без Великобритания) с 25% на годишна база през второто тримесечие, според предварителни оценки.

През декември МАЕ отбеляза най-резкия спад в глобалното потребление на електроенергия от средата на миналия век. Намаленото потребление на електроенергия е съпроводено с ръст на зелената енергия и свиване на дела на въглищата, газа и ядрената енергия.

ВЕИ

Според оценката на МАЕ производството на електроенергия от въглища през тази година ще намалее с 5%. Това е най-рязкото намаление от 2012 г. насам.

Едно от най-важните събития по отношение на зелената енергия през годината беше срещата на върха на ЕС в средата на декември, на която лидерите се договориха за повишаване на целта за емисиите до 2030 г. Според новите условия блокът ще трябва да намали емисиите на въглероден диоксид с поне 55% до края на десетилетието спрямо нивата от 1990 г.

Ситуацията в България

Докато фокусът на родната енергетика продължава да сочи към наличните въглищни мощности и изграждането на газова инфраструктура, пандемията успя да свие производството на енергия в страната през април на фона на въведените мерки за ограничаване на разпространението на коронавируса, които повлияха и върху потреблението.

В края на лятото беше представен и правителствен проект за увеличаване на капацитета на ВЕИ с 2645 мегавата до 2030 г. Този допълнителен капацитет включва 2174 мегавата соларни мощности, 249 мегавата вятърни паркове и 222 мегавата инсталации, използващи биомаса.

Според плана до 2030 г. делът на ВЕИ енергията в брутното крайно потребление на България трябва да достигне 27,1% в съответствие с целта на ЕС за 32% чиста енергия. След десет години делът на ВЕИ в страната се очаква да достигне 30,3% при производството на електроенергия, 42,6% в сектора за отопление и охлаждане и 14,2% в транспорта.

През октомври Електроенергийният системен оператор (ЕСО) обяви, че от началото на януари до края на септември потреблението на електроенергия у нас намалява с 3,9 на сто до 27,6 тераватчаса. В същото време производството намалява с над 8% до 30,5 тераватчаса. Зелените мощности обаче повишават дела си в енергийния микс, като за разглеждания период генерираната енергия от вятърните централи нараства с 16 на сто.

За първите десет месеца на годината ЕСО споделя, че производството на електроенергия намалява в страната с 10 на сто, докато генерираната от ВЕИ енергия нараства с над 17%. За сметка на повишенията при соларните мощности, вятърните централи и биомасата, водните централи намаляват производството с 1,2% до 2,86 тераватчаса в периода януари – октомври, посочват от ЕСО.