Как пандемията ускори революционни открития в биотехнологиите?

Най-голямото постижение в разработването на биотехнологиите тази година беше безпрецедентната колаборация между университетски лаборатории, учени, фармацевти и регулаторни органи, които със скоростта на светлината придвижиха одобрението на ваксините. Това мнение изразиха Борис Колев, съосновател на NutriGen и Спас Керимов, основател и главен изпълнителен директор на Printivo, в предаването "Бизнес старт" по Bloomberg TV Bulgaria.

По думите на Борис Колев всяко едно откритие тази година, направено в частна лаборатория или от учен, беше споделяно моментално чрез онлайн технологиите, без да се чакат конференции и симпозиуми, независимо от частни или държавни интереси.

"Няма повод за притеснение по отношение на скоростното придвижване на ваксините през регулаторните препяствия. В нормални обстоятелства забавянето идва от изготвянето и предаването на нужната документация. Докато сега, поради световната здравна криза, всички участници в този процес наистина се обединиха и административната бюрокрация беше сведена до минимум", коментира той. 

"Цялата криза и надпреварата между фармацевтичните компании се превърна в общочовешки проблем и притъпи регулаторния натиск", допълни Спас Керимов.

"Клиничните проучвания никога повече няма да бъдат това, което бяха преди, а именно голямата спирачка. Сами по себе си те придвижиха целия сектор напред, като в момента има приблизително 80 други ваксини срещу Covid, разпределени във всяка една от трите фази на одобрение", каза Керимов.

Годината на коронавирусната пандемия обаче не се отличава само с ваксините за нейното третиране. Борис Колев заяви, че преди избухването на здравната криза са били започнати около 800 клинични теста за генетично третиране на редки заболявания в САЩ.

"Нобеловата награда в сегмент "Химия" неслучайно беше връчена на Еманюел Шарпентие и Дженифър Дудна за разработката им по CRISPR-Cas9, позволяваща редактиране на самия генетичен код, което има приложение в почти всички сфери на медицината", каза той. 

Като друго значимо откритие Спас Керимов посочи технологията на Лиса Дайсън, позволяваща трансформиране на въздушния въглероден диоксид в хранителни протеини, както и множество други научни революции в синтетичната биология, земеделието и храните.

"Подобни революции се случват и в нашия сектор на тъканно инженерство и биопринтиране ... този сегмент е способен да произведе много адекватни тестови платформи за наблюдение поведението на нови лекарства и терапии. Например учени в момента се опитват да принтират лимфни възли, които да произвеждат моноклонални антитела и да са натоварени с такава производствена задача, също както ние събираме вече кръвна плазма от преболедувалите Covid". 

Още от разговора може да видите във видеото Bloomberg TV Bulgaria.