Коронавирусната дългова криза подкопава финансирането за климатичните промени

По думите му „множество проекти“, които биха могли да намалят въглеродните емисии и да изградят устойчивост на изменението на климата, са „пряка жертва на извънредната ситуация и забавянето, предизвикано от Covid“.

Междувременно парламентът на Ангола, която е един от най-големите производители на петрол в Африка, скоро ще обсъди законопроект, който предлага отваряне на защитени територии за проучване на минерали и нефт. Ангола не е единствената страна, изправена пред този дяволски избор, посочва Гаспар-Мартинс. „В цяла Африка има активност, нови проекти [за нефт и газ], които се разглеждат, по времето, когато сме смятали, че те ще останат блокирани активи“, допълва той.

Въпреки че получи известни облекчения от Г-20 през миналата година, Ангола беше засегната от понижаване на кредита, което оскъпява заемите. Страната е изправена пред висок риск от неизпълнение на заемите според Fitch Ratings. Страни с история на държавна корупция, като Ангола и Габон, се сблъскват с още по-големи трудности да убедят кредиторите си да им предоставят облекчения.

Али Бонго Ондимба, президентът на Габон, заяви, че „Covid-19 подкопава развитието ни“ и влошава климатичната криза. „Би било интересно“, допълни Гаспар-Мартинс, ако „може да се докаже, че проектите са изрично съобразени с действията по климата, тези дългове просто да се отпишат“.

Това е труден аргумент, тъй като най-богатите правителства в света са изправени пред собствените си икономически кризи и огромното увеличение на публичните разходи. Великобритания наскоро обезпокои развиващите се страни, като намали чуждестранната си помощ в условията на бюджетен натиск у дома.

Гутериш посочи, че има смисъл за богатите страни донори и банките за развитие „значително да увеличат обема и предвидимостта на своите финанси“, заявявайки, че възстановяването от пандемията ще изисква „трилиони долари на данъкоплатците“, за да се оттласне „бъдещето с висока устойчивост, от което се нуждаем“.

Мащабните програми за възстановяване в развитите страни показват, че „парите са налице“, казва Андреа Меза, министър на околната среда на Коста Рика. Тя предполага, че по-бедните страни могат да сменят дълга си за декарбонизация, за да „ни дадат малко кислород на национално ниво, за да продължим трансформацията“.

Тя допълва, че развиващите се страни "се нуждаят от много безвъзмездни средства", вместо от заеми. През 2018 г. само 12 млрд. долара за финансиране на климата са под формата на безвъзмездни средства от отпуснати общо 78,9 млрд. долара, според данни на ОИСР.

Изменението на климата и дълга трябва да бъдат „решени като един проблем“, казва Кайт, но „има много хора, финансиращи климата, които или не искат да се фокусират върху дълга, опитвайки се да го избегнат, или да се преструват, че това не е толкова сериозен проблем, колкото е“.

Необходимо е също така по-добре да се насочат разходите към адаптиране към изменението на климата, вместо да се вливат пари в проекти за възобновяема енергия, които са по-лесни за финансиране, тъй като генерират приходи.

„Имаме нужда от пет- до десетократно увеличение за финансиране на адаптацията само в развиващия се свят и въпреки това само малка част от трилионите долари в средства за икономически стимули досега са предназначени за адаптиране към климата. Това трябва да се увеличи“, подчертава Бан Ки Мун, бивш генерален секретар на ООН, който сега е съпредседател на Глобалния център за адаптация.

Това ще зависи основно от готовността на големите кредитори, вкл. ЕС, САЩ и Китай. Европа трябва да „бъде ... готова да проучи“ облекчаването на дългове, препоръчва Джейкъб Уърксман, международен съветник по въпросите на климата към Европейската комисия.