Чуждите инвеститори свиха инвестициите си в турски акции до рекордно ниско ниво

Анализаторите може да говорят за турски акции, но чуждестранните инвеститори не се вслушват в призивите им.

Чуждестранни инвеститори държат 45,5% от пазара към 17 февруари, най-ниското ниво, откакто се води статистика от 2004 г. , съобщи Bloomberg. Докато се насочваха към изходите, чуждестранните инвеститори продадоха нетно 857 милиона долара турски акции само за четири седмици, показват данни към 12 февруари.

турция

Разклащането на управлението на икономиката на страната през ноември предизвика нарастване на турските активи и подтикна анализаторите, включително Morgan Stanley и HSBC Holdings Plc, да препоръчат закупуването на акции в Истанбул. Притокът на инвеститори, стимулирани от промените сред политиците, се оказа кратък, като нетните продажби на турски акции през последните 12 месеца достигнаха 4,1 млрд. долара.

През юни миналата година MSCI Inc. предупреди Турция, че може да прекрати статута й на развиващ се пазар, позовавайки се на ограничения, наложени на инвеститорите в акции. Оттогава Турция премахна забраната за късите продажби на акции в индекса Borsa Istanbul 30 на компании с голяма капитализация, като наскоро решението обхвана и индекса Borsa Istanbul 50. Властите облекчиха и някои изисквания относно маржин търговията.

Чуждестранните инвестиции в турски ценни книжа се увеличиха рязко, откакто Неджи Агбал пое управлението като гуверньор на централната банка през ноември, като седмичните потоци на 18 декември достигнаха най-силното ниво от 2017 г.

Инвеститорите не са убедени, че Ердоган, въпреки че все още е за по-ниски ставки, все пак ще остави новия си екип за икономическо управление да ръководи политиката без намеса. Ръководителят на централната банка Агбал се ангажира да следва по-ортодоксален паричен подход и два пъти повиши лихвения процент през миналата година, за да спре понижението на лирата.

В четвъртък турската централна банка остави референтния си лихвен процент непроменен и по време на втората си среща за годината, тъй като изчаква, докато инфлацията спре да се повишава.

Комисията по паричната политика остави основния си процент на досегашното му ниво от 17%, както прогнозираха всички анализатори, с изключение на трима, анкетирани от Bloomberg. Комисията обеща да запази разходите по заеми, адаптирани към инфлацията, достатъчно високи, за да ограничат ръста в цените.