Каква ще е ролята на сина на Кадафи в президентските избори в Либия?

Изборите през декември, ако се случат, е малко вероятно да обединят Либия. Това пише Дейвид Гарднър в свой коментар за FT.

Повод за коментара е кандидатурата на сина на сваления през 2011 г. и убит диктатор на страната Муамар Кадафи – Сейф ал-Ислам Кадафи, за президент.

Според политик ветеран от региона, коментирал пред медията анонимно, Кадафи младши е „шарлатан“, чиято истинска роля е да „разчиства пътя за Хафтар“.

Много либийци, които оцеляха след 42-годишната тирания на Муамар Кадафи, със сигурост почти са припаднали пред телевизионните си екрани през почивните дни, след като бяха показани кадри на мъж с кафяв тюрбан, подписващ документи за регистрация за изборите в Либия, които трябва да се проведат през декември.

Мъжът е Сейф ал-Ислам, понастоящем на 49 години, който не се е показвал публично, откакто беше хванат в опит да избяга от страната, след като баща му беше преследван и убит през 2011 г. след подкрепян от НАТО бунт, който свали режима му.

Оттогава Либия се разкъсва от гражданска война и племенни съперничества.

Много от либийците сега се чудят какво всъщност цели Сейф ал-Ислам с кандидатурата си.

Имаше време, през деветдесетте и в началото на този век, когато американски и европейски официални лица подкрепяха „култивирането“ на синовете на местните деспоти. Рекламирани като модернизатори, те са добре образовани и подготвени. Примери като Башар ал-Асад и Гамал Мубарак, синовете на Хафез ал-Асад и Хосни Мубарак, президентите съответно на Сирия и Египет, предполагат, че тази стратегия не е пожънала особен успех.

Много хора инвестираха време и средства в Сейф ал-Ислам, като вярваха, че той ще отвори богатата на петрол северноафриканска страна към света и ще сложи край на кошмарната полицейска държава, създадена от баща му.

Сейф ал Ислам привлече много обнадеждаващи погледи. Все по-прославян в западните и арабските столици като реформатор, той се представяше особено приказно във висшето общество на Лондон. През 2008 г. той придобива докторска степен от Лондонското училище по икономика с дисертация със заглавие „Ролята на гражданското общество в демократизацията на институциите за глобално управление“. Критиците му твърдят, че значителна част от труда е плагиатстван или писан от други хора.

Маската му на предвестник на бъдещето падна в началото на бунта срещу баща му през 2011 г. Той заплаши сънародниците си с „реки от кръв“ и обеща да се бори до последния мъж, до последната жена, до последния куршум“.

Той е осъден за военни престъпления на смърт от съда в Триполи през 2015 г. и все още е преследван по същата причина от Международния наказателен съд в Хага. Държан през цялото време от милиционери в Зинтан в западните планини, той изглежда си проправя пътя обратно в политическата игра.

Каква обаче е тази игра?

След като Западът се отдалечи от Либия след Кадафи и остави племенни паравоенни формирования и джихадисти да запълнят вакуума, мощни външни актьори се включиха в битката. Египет, страни от Персийския залив и Франция подкрепиха Халифа Хафтар, командир и военачалник отстъпник на Кадафи, чийто опит да отвоюва цялата страна се провали.

Арабските лидери възстановяват бариерите срещу Асад, който проля кръвта, която Кадафи се канеше да пролее. Какво по-добро време за възкресяване на Сайф ал-Ислам?