Глобалните облигационни пазари вървят към най-лошата си година от 1999 г.

Глобалните облигационни пазари са напът да запишат най-лошата си година от 1999 г. след глобалното ускоряване на инфлацията, разтърсило клас активи, който обичайно е свръхчувствителен към повишаването на цените, пише Financial Times.

Глобалният агрегиран индекс на облигациите на Barclays, който е широк бенчмарк на държавен и корпоративен дълг за 68 трлн. долара, дава отрицателна възвръщаемост от 4,8% до този момент на 2021 г.

Спадът до голяма степен се дължи на два периода на големи разпродажби на държавен дълг. В началото на годината инвеститорите се отказаха от по-дългосрочните държавни облигации при т. нар. рефлационна търговия, тъй като очакваха, че възстановяването от пандемията ще доведе до период на устойчив растеж и инфлация. След това през есента по-краткосрочният дълг понесе удар, след като централните банки сигнализираха, че се готвят да отговорят на високите нива на инфлацията с вдигане на лихвите.

В САЩ, които съставляват над една трета от индекса и отбелязаха ускоряване на инфлацията до 40-годишен връх от 6,8% през ноември, доходността по 10-годишните американски държавни ценни книжа нарасна до 1,49% спрямо 0,93% в началото на годината, отразявайки спадащите цени на облигациите. Доходността по 2-годишните облигации се повиши до 0,65% спрямо 0,12% преди това.

„Не трябва да сме твърде изненадани, че облигациите са лоша инвестиция, когато инфлацията достига 6%“, коментира Джеймс Атли, портфолио мениджър в компанията Aberdeen Standard Investments. „Лошата новина за инвеститорите в облигации е, че следващата година също изглежда предизвикателна. Има потенциал за още сътресения, ако централните банки действат по-бързо от очакванията и не помислят, че по-рисковите облигации са с особено привлекателна цена“, допълва той. Облигации

През 40-годишния ръст на облигационните пазари годините с отрицателна възвръщаемост са относително малко и много отдалечени една от друга. Глобалният агрегиран индекс е отчел за последен път по-слаба възвръщаемост през 1999 г., когато изгуби 5,2%, тъй като инвеститорите пренебрегнаха облигационните пазари за сметка на процъфтяващия в дотком ерата фондов пазар.

Въпреки загубите през 2021 г. и перспективите за затягане на паричната политика догодина от Федералния резерв и други централни банки, фонд мениджъри твърдят, че е рано да се отписва 40-годишният „бичи“ пазар.

Доходността по по-дългосрочните облигации достигна връхната си точка през март и оттогава намаля, въпреки че пазарите трябваше да вземат предвид три повишения на лихвите от Фед и четири от Английската централна банка догодина наред с намаляването на покупките на активи от Европейската централна банка.

Силата през последно време на дългосрочния дълг е признак, че според инвеститорите централните банкери ще извадят от релси възстановяването на икономиката или ще предизвикат разпродажби на фондовия пазар, ако засегнат политиката твърде бързо, казва Ник Хейс, портфолио мениджър в компанията Axa Investment Managers.

„Колкото повече повишавате лихвите днес, толкова те ще трябва да намалеят след няколко години“, отбелязва той. „А ако фондовият пазар отбележи лек спад, хората изведнъж отново ще заобичат облигациите. Не казвам, че догодина ще имаме двуцифрена възвръщаемост, но простият факт е, че ако погледнете назад към предишните десетилетия отрицателна година обикновено е последвана от положителна“, изтъква Хейс.