Бум в строителството на музеи в Китай

Музеят за съвременно изкуство The Red Brick се намира в Пекин, в район, който наскоро е урбанизиран. Улицата до него е широка и прашна. Отсреща две кучета лежат задъхани пред ресторант Orchard, където служителите отпиват чай, борейки се с обедната горещина.

Музеят изглежда така, сякаш е бил поставен на мястото си тази сутрин. Стените му са лъскави, а буквите - ярко жълти. Вътре климатици поддържат нормална температура в седемте изложбени пространства, в които всички светлини са включени. Въпреки това освен една шепа произведения, поставени в един от ъглите в близост до входа, няма абсолютно нищо друго за разглеждане. Разходката в него е като разходка в празен олимпийски басейн.

The Red Brick е завършен преди повече от година и е дело на строителния предприемач Ян Джижи, който е родом от Ксинтай, малък град, намиращ се на 350 км югозападно от Пекин. Градът е белязан от строителен бум, подсказвайки, че не само в Пекин и Шанхай се строят толкова много музеи. Защото нови и нови музеи изникват почти всеки ден, а много от тях все още са без колекции и куратори, пише Economist. 

“Виждали сме строителен бум на музеи другаде, но не и с такъв мащаб и с такива устойчиви темпове”, твърди Джефри Джонсън, директор на Департамента за изучаване на китайските мегаполиси към Колумбийския университет.

През 1949 г., когато Комунистическата партия идва на власт, Китай има само 25 музея. Голяма част от тях са изгорени по време на Културната революция през 1966-1976 година, а колекциите им са разпръснати. Бързото развитие и урбанизацията, които са част от политиката на Дън Сяопин за “реформа и отваряне” на страната след 1978 г., водят и до бум в създаването на музеи, които направиха повече от просто да заменят това, което е било загубено преди. 

Сега всяка столица на провинция изгражда нов музей или модернизира някой от тези, които съществуват на територията ѝ. Всичко това се разглежда като добър начин за създаването на културна програма, дори и сградата да няма какво точно да предложи за дълъг период от време. Богатите китайски колекционери пък създават частни музеи, за да покажат съкровищата, с които са се сдобили.

Според петгодишния план за развитието на Китай, до 2015 г. в страната ще има 3500 музея. Тази цел беше постигната три години по-рано от поставения срок. Само през миналата година са отворени рекордните 451 музея, а общият брой музеи достигна 3866 до края на 2012 г., уточни Ан Лаишун, вицепрезидент на Китайската музейна асоциация. За разлика от тези данни, в САЩ през десетилетието преди финансовата катастрофа от 2008 г. са създавани само по 20 до 40 музея годишно.

Обществените музеи обаче не са традиционна част от китайската култура. Великите колекции от китайски нефрит и фигури от порцелан са били държани дълги години в Летния дворец в Забранения град в Пекин и малцина избрани са имали щастието да ги видят. През 1948-1949 г., след японската инвазия и избухването на гражданската война, силите на Чан Кайши местят най-добрите произведения в Тайван, където те остават, след като комунистите печелят властта. Част от това, което е останало, днес може да се види в Националния музей в Пекин, но нито един музей в Китай не може да сравни колекцията си с тази на Националния дворец музей в Тайпе.