Бум в строителството на музеи в Китай

Китайските власти искат да променят ситуацията. Те посочват, че най-големите градове в света, включително Ню Йорк, Париж и Лондон, имат важни музеи, ето защо Китай трябва също да има такива. Китайците искат да покажат древната си култура на местните и на чужденците, както и да обърнат внимание на това колко е важно да се помни миналото и да се образова младото поколение.

През 2009 г. по време на заседание Държавният съвет обяви, че културата става стратегически отрасъл и основната цел е модернизиране. Сегашният петгодишен план, обхващащ периода от 2011 г. до 2015 г., конкретизира тази държавна политика в детайли. В него се посочва, че културата е “духът и душата на нацията” и е мощна сила за развитието на страната. С течение на времето тя ще се превърне в ключова индустрия, която ще носи най-малко 5 на сто от БВП. Това е два пъти повече отколкото културата допринася в момента.

Музеите са неизменна част от тази политика и техният брой се увеличава бързо, а в много случаи дори твърде бързо. На фона на бързото строителство обаче Китай изостава в създаването и показването на колекции и изложби, в обученията на куратори, критици и останалата част от служителите в музеите, както и в образователните програми, свързани с този тип сгради, помещаващи изкуство.

В Пекин правителството планира да превърне част от Олимпийския парк, създаден за игрите през 2008 г., в културно средище, където ще се помещават три нови музея, опера и нова национална библиотека. Една от главните атракции ще е новият Национален художествен музей на Китай (NAMOC). Досегашният такъв е създаден при предишния строителен бум през 1958 г. Той се помещава на пет етажа и 8300 кв. м изложбена площ. Новият ще бъде шест пъти по-голям, но изграждането му все още не е започнало.

В момента в NAMOC има 110 000 произведения, основно китайско изкуство, създадено след падането на династията Цин през 1911 г. Постоянната изложба включва селекция от тези творби, а на последния етаж са разположени около 100 чуждестранни картини, дарени от германския колекционер Петер Лудвиг.

Доскоро културата изглеждаше само като строго следена от правителството дейност, но бумът на обществени музеи резонира ясно и в частния сектор. Богатите колекционери искат да покажат творбите, които притежават, в рамките на нови скъпи изложби.

Най-добрите музеи успяват да задоволят нарастващото обществено търсене на култура. Поколението на Мао Дзедун е учено, че традиционното изкуство на Китай е назадничаво и не си струва вниманието. В момента младите китайци се интересуват както от традиционните, така и от съвременните изкуства. Една от областите, която наскоро доби по-широка популярност, е китайското рисуване с мастило, представляващо нов поглед към старата традиция.

Случващото се не означава лесен успех. Централата по изкуствата, помещаваща се в бивша промишлена сграда, подобна на Tate Modern в Лондон, се превръща в музей за по-малко от година. Рекордно краткият срок за създаването ѝ осигурява откриване точно на време, за да може тя да бъде домакин на Шанхайското биенале през 2012 г. Въпреки това музеят остава без постоянна колекция и не успява да наеме куратори на пълно работно време. Фактът, че остава празен през по-голямата част от времето, в крайна сметка води до затварянето му.

Междувременно в Шанхай предстои да бъдат отворени два нови музея за съвременно изкуство. Въпреки фанфарите съществува реална възможност те да не успеят да намерят мястото си в дългосрочен план.

Това са само част от главоболията, с които те се сблъскват, като се има предвид китайската културна политика. Частните музеи трябва да се примирят със скъпите облигации и получаването на лицензи за внос на произведения от чужбина.

Чувствителните исторически моменти също оказват сериозно влияние. Изложбите, свързани с Културната революция, по-често могат да бъдат допуснати в частните музеи и то не в столицата, а предимно на юг.

Съвременното изкуство често изпитва търпението на властите. Границите се размиват, но повечето автори знаят докъде точно им е позволено да стигнат.

Повече за пазара на изкуство в Азия може да видите в материала на Bloomberg!