Заплатите във Висшата лига достигнаха рекордни нива през сезон 2012/13

Съотношението между заплатите на футболистите и приходите на отборите от Английската Висша лига достигна рекорден връх от 71% през сезон 2012/13, пише Financial Times.

Въпреки това обаче британските отбори се представиха по-зле от испанските и немските клубове, които намалиха възнагражденията на своите играчи до съответно 56 и 51 на сто от приходите си, показват данни от Годишния преглед на футболните финанси на компанията за професионални услуги Deloitte.

Сравнителната пестеливост на испанските и германските клубове не се е отразила негативно на тяхното спортно представяне. Тазгодишният финал на Шампионската лига се игра между два испански отбора – Атлетико Мадрид, който отстрани Челси, и Реал Мадрид. В миналогодишното издание на турнира пък на финала се изправиха двата германски гранда Байерн Мюнхен и Борусия Дортмунд.

Заплатите на футболистите са един от няколко показателя, които са тясно свързани с представянето на отборите, считат от Deloitte. През сезон 2012/13 вицешампионът Манчестър Сити е похарчил 233 млн. лири за заплати. В същото време Уиган Атлетик плати най-малко на своите футболисти от всички отбори – 45 млн. лири и изпадна в Чемпиъншип.

Именно във втория еталон на английския футбол се пренесе и характерното за Висшата лига разточително харчене през дадения сезон. За пръв път от 12 години отборите от Чемпиъншип похарчиха повече пари за заплати, отколкото са приходите им.

Общо приходите на клубовете от Висшата лига се покачиха с 1% до 2,5 млрд. лири през сезон 2012/13 и вероятно са преминали границата от 3 млрд. през току що приключилия сезон, благодарение на нови договори за телевизионни права. „Само по себе си това е забележително постижение, но в условията на глобалната икономическа конюнктура е нещо изключително“, коментира старшият консултант в Deloitte Адам Бул.

Висшата лига е била най-доходното първенство, изпреварващо немската Бундеслига, където клубовете са изкарали общо 2 млрд. евро и испанската Ла Лига, която е спечелила 1,9 млрд. евро. 

Разликата между Бундеслигата и испанската Ла Лига нарасна до 159 милиона евро, въпреки натрупани приходи на последните, които достигнаха 1,859 милиарда евро през 2012/13. В противоречие с тенденцията през последните години, ръстът от 77 милиона евро, не беше реализиран благодарение на „големите два“ отбора Реал Мадрид и Барселона, които заедно постигнаха скромното увеличение в приходите с едва 6 милиона евро. Ръстът се дължи основно на нови и подобрени условия за правата на излъчване на част от клубовете, както и на по-доброто представяне на испанските клубове в Шампионската лига.

В резултат на своето завръщане в Шампионската Лига, Ювентус се отчете с над три четвърти от приходите в Серия А в размер на 97 милиона евро (6%) ръст през 2012/13, с което общите приходи нараснаха до 1,682 милиона евро. Италианските клубове продължават да бъдат силно зависими от приходите от излъчвания, които представляват 59% от агрегираните от първенството постъпления за 2012/13, с най-голям процентен дял сред „големите пет“ футболни първенства.

Френската Лига 1 демонстрира най-бързият темп на растеж в евро, с 14 %-тен (161 милиона евро) ръст от 1,297 милиона евро, постигнат изцяло от Пари Сен Жермен. Докато неговите приходи нарастват със 178 милиона евро, приходите на останалите 19 клуба от Лига 1 намаляват със 17 милиона евро.

„Големите пет“ футболни първенства показаха резервираност по отношение на разходите за заплати на играчите през 2012/2013, само 25% от общите приходи отиват за увеличаване на заплатите. Четири от петте първенства отбелязват запазване или подобряване на съотношението заплати/приходи през 2012/2013 (за разлика от 2011/12) (Серия А 71% (74%); Ла Лига 56% (59%); Бундеслига 51% (51%); Лига 1 66% (74%)), изключение прави Английската Висша лига, чиито разходи за заплати се увеличават с 8 % до 1,783 милиона британски лири (2,1 милиарда евро). Това оказва влияние върху съотношението заплати/приходи, което е в размер на 71%, най-високото ниво, достигано някога.

Прекомерните разходи на богатите отбори обаче са на път да бъдат обуздани. Въвеждането на правилото за финансов феърплей, което ограничава разходите на клубовете в рамките на техните приходи и има за цел да предотврати наливането на средства от богатите собственици на някои клубове, беше определено като „потенциално толкова важно, колкото правилото Босман*“ от Deloitte. 

* Според Правилото Босман играчите с изтекъл договор могат да напуснат отбора си без трансферна сума.