Едва 25% от визуалната филмова история у нас е прехвърлена на дигитален носител

"Държавата няма пари за дигитализация или средствата са малко. Тя по-скоро трябва да се ангажира с Фонда за възстановяване, да се акцентира върху хранилищата, защото филмите трябва да се съхраняват в нормална среда с ниска влажност и температура. Това трябва да бъде изградено от Националната филмотека", каза пред Bulgaria ON AIR Добромир Чочов.

Той уточни, че има съществена разлика в процесите на дигитализация и реставрация на един филм. Между 600 и 1200 часа лента могат да бъдат дигитализирани на година, но не повече от четири филма могат да бъдат реставрирани, защото процесът е много по-труден.

"Всеки филм е отделен проект, зависи от уврежданията и пораженията от времето. Ако има скъсана лента или липсващи кадри, процесът се забавя. Може да има липсващи цветове и тогава трябва се направи е невъзможното, за да се възстанови този кадър", обясни продуцентът.

Друга особеност на старите български филми е това, че се работи паралелно с негатива и тоннегатива, който носи звука. Те трябва да бъдат синхронизирани. След това филмът трябва да се дефрагментира на кадри по сцени.

"Ние ги качваме в максимална резолюция, която е необходима, за да запазим информацията на лентата. 4К е абсолютно достатъчно като качество и носи всичката информация, която се съдържа в 35-милиметрова лента, защото това е стандарт и което вижда човешкото око. Има 3 600 пиксела на ред, което гарантира, че няма загуба на изображение", разкри тънкости от работата на опазване на културното филмово наследство Добромир Чочов.

Той съобщи, че реставрацията на филма "Ханът и империята", който е съкратена и дигитализирана версия на трилогията за Хан Аспарух, е отнела на екипа толкова време, за колкото е създадена самата трилогия.

"Филмът "Ханът и империята" е реално нов филм. Той е изработен от дигитално реставрирано изображение от дигиталната трилогия. От трите филма е събран нов филм с нов разказ", обясни продуцентът.

Добромир Чочов подчерта, че е необходима спешна дигитализация на български документални филми и хроники.

"Ние имаме един от най-богатите фондове от Първата световна война, от Втората световна война - кадри, които не можем да си позволим да загубим. Лентата е един от най-устойчивите носители на информация, но само ако бъде съхранявана правилно. Тогава тя има 80-100 години живот, но при неправилно съхранение може да бъде унищожена за 20 години", предупреди продуцентът.

Очакванията му са в най-скоро време да започне работа по възстановяване на филма на столетието - "Време разделно", както и на филма „Лачените обувки на незнайния войн“.

Допринася ли реставрацията на български филми да се съхрани визуалната памет на поколенията? Ще отдели ли средства българският бизнес за филмовото наследство?

Вижте целия разговор във видео материала на Bulgaria ON AIR.