"Спящите красавици" в модния бранш

Привличането на младия британски дизайнер Никълъс Къркуд в LVMH по време на Седмицата на модата в Милано и инвестицията на Kering в новия американски дизайнер Джоузеф Алтузара по време на дефилетата в Ню Йорк предизвикаха слухове и спекулации в модните среди кое ще е следващото име, което ще бъде "грабнато", пише Financial Times. Според един от специалистите в бранша обаче много нови възможности се крият в съживяването на стари имена.

36-годишният Арно де Лумен от няколко години изкупува интелектуална собственост и търговски марки на Mainbocher - модната къща, изобретила корсажите без презрамки и създала сватбената рокля на Уолис Симпсън. Тя обаче затваря врати през 1971 г., което слага край и на правата ѝ върху още 15 класически марки.

Сега Лумен се надява да съживи брандовете и да успее да ги продаде. Стратегията му се гради върху схващането, че да върнеш на бял свят едно утвърдено старо име е много по-лесно, отколкото да създадеш ново.

Сред останалите "спящи красавици", както де Лумен нарича марките си, са легендарната Paul Poiret, кръстена на модния дизайнер, спечелил бърза слава с палтата си в стил кимоно, но починал в бедност през 1944 г., Herbert Levine - американската компания за обувки, носени в миналото от Марлене Дитрих, Джаки Кенеди и Мерилин Монро, и Belber - производител на куфари и чанти от САЩ, основан през 1891 г.

"Марките могат да изпаднат в летаргия, но това не означава, че са загубили стойността си", убеден е де Лумен. "Някои са твърде старомодни, но има и такива, които са вечни".

До 2005 г. де Лумен, който е завършил правния факултет на Харвард, работи за международната адвокатска кантора Cleary Gottlieb Steen & Hamilton, като се занимава със сливания и придобивания. Обръща се към модата, когато баща му го моли да върне към живота Vionnet - марка, която закупил в края на 80-те.

"В началото хората мислеха, че това е глупава идея", спомня си де Лумен, който прекарва две години в събиране на екип за Vionnet, включително дизайнерката от гръцки произход София Кокосалаки. Успява да сключи договор с Barney's за покупка на стоки за 2 млн. долара годишно през първите две години, като година по-късно продава Vionnet на италианския предприемач Матео Марцото.

"Това бе пробивът", твърди де Лумен. "Тогава осъзнах, че "спящите красавици" могат да бъдат бизнес модел". След това съживява Moynat - производител на чанти от ХІХ в., като отново събира малък екип и след това продава фирмата на френската компания за луксозни стоки Groupe Arnault през 2011 г.

Според де Лумен обикновено съживените му марки се продават за суми между 1 млн. и 10 млн. евро в зависимост от името и правата, които вървят с него. Печалбата също варира.