Може ли да се вярва на дилърите на изкуство?

От търговска гледна точка съвременните произведения на изкуството са се превърнали в трофеи, които отиват в ръцете на най-богатите хора в света. А тези богаташи знаят много добре какво получават.

Или поне така твърди Върховният съд на Ню Йорк. Инвеститорът милиардер Роналд Перелман се изправи пред съда срещу дългогодишния си приятел и свой ментор в света на изкуството Лари Гагосян, който е собственик на едноименната верига галерии. Причината двамата да стигнат до съдебен спор е скулптура на Джеф Кунс, наречена „Попай“, за която през 2010 г. Перелман плаща 4 млн. долара.

Той твърди, че Гагосян го е подвел за „пазарната цена“ на това и други произведения, както и за потенциала им за препродажба.

В четвъртък съдът прекрати делото, посочвайки, че Перелман е трябвало да бъде по-информиран и е трябвало да поиска от Гагосян информация за самия пазар преди да предприеме каквито и да било действия.

Пазарът на изкуство е пословично непрозрачен, особено, когато става дума за първата продажба на произведения. Галеристите се опитват да пазят в тайна цените и са склонни да забраняват препродажбата на творби без тяхното разрешение, заплашвайки да поставят колекционерите в черните си списъци, ако не спазват техните правила. Някои собственици на галерии са известни с това, че наддават за произведенията на собствените си творци с единствената цел да повишат цените им.

Всички тези практики имат задачата да скрият реалната стойност на произведенията на изкуството. Защитниците на тази практика твърдят, че тя необходима, за да се гарантира стабилността на кариерата на съвременните художници, много от които все още са живи и продължават да се развиват в творчески план. По думите на експертите изкуството може да бъде капризно, а цените – много крехки.

Трудно е да си представим подобна практика в други, по-основни индустрии. Но колекционерите обикновено са изключително богати и образовани, а от решението на съда става ясно, че те могат и трябва да се защитават сами на пазара. То също така разкрива и допълнителния риск от инвестицията в изкуство. Цените не просто се покачват и спадат, те всъщност нямат никакво значение.