Световната столица на нощните клубове се сблъсква с екзистенциална криза

Твърди се, че в нощните клубове на Берлин можеш да бъдеш какъвто поискаш и да правиш каквото поискаш, стига да не излагаш никого на опасност.

Във времена на пандемия, това е проблем, пише Wall Street Journal.

Париж има Лувъра, Лондон – кралските замъци, а Берлин – своите нощни клубове.

Датиращите от годините след падането на Стената, когато луди, импровизирани партита се случват в изоставени индустриални сгради, легендарният техно клуб Tresor, конкурентът му Berghain и безбройните други подобни места формират луда парти сцена, която се грижи за всякакви вкусове – музикални, за наркотици или сексуални.

Клубовете са едно от нещата, които привличат най-много 13-те млн. посетители, които се стичат в германската столица всяка година. Освен това са и мотив много млади таланти да се местят в Берлин, където работят в една от най-големите стартъп сцени.

Макар че блокадата заради коронавируса в Германия вече приключи, оглушителният бас от заведенията не се чува, а градът се опасява, че може да няма бъдеще за нейната икономика, свързана с нощния живот, поне докато не бъде създадена ваксина или ефективно лечение на Covid-19. Близо четири месеца, след като вирусът пристина в Европа, сцената се лута между меланхолично примирение, отричане и нарастващи страхове, че всичко за нея може да приключи.

Снимка: Getty

„Берлин без клубове е като супа без сол“, коментира Димитри Хегеман, който през 1991 г. създава клуб Tresor. „Ако супата не е вкусна, тогава и младите хора няма да дойдат“.

За диджей Иън Пуули, който е прекарал 14 години в Берлин и е пускал музика в клубове по целия свят, операторите на клубове са изпаднали в „тихо депресивно състояние“ заради ситуацията, която смятат, че не могат да променят.

Берлинските клубове са изправени пред екстремна версия на това, с което се сблъскват много германски бизнеси. Правителствената помощ и даренията от ходещите по партита помогнаха за избягването на фалитите... засега. Отвъд това последният правителствен пакет от стимули посочва, че клубовете могат да участват в програма за 25 млрд. евро, която може да покрие до 80% от оперативните разходи до август за средни компании, които се борят с много загубени приходи заради рестрикциите, наложени от властите.

Но правителствената помощ предлага само временно облекчение. Учени предупреждават, че тълпите танцуващи, надвикващи се над силната музика в малки пространства, са перфектното място за разпространение на вируса. Това предполага, че отварянето на клубовете няма да се случи толкова скоро. Някои от първите случаи на Covid-19 в Берлин бяха свързани с клубове. През май в Южна Корея един заразен човек, посетил клуб, успя да предизвика ново огнище на заразата в Сеул.

Собствениците на клубове се опасяват, че неизбежно вълната от заведения, изпадащи в несъстоятелност, би могла да промени облика на града и да унищожи международната му привлекателност.

„Опитвам се да не мисля много за това, което се задава, иначе не мога да спя“, коментира Памела Шубес, управител на клуб Gretchen. Заведението има дълг от 50 хил. евро до края на юни, а с марж на печалбата от 0,04%, вземането на заем от правителството не е опция. „Където мога, искам отсрочка“, допълва тя.

Schwuz, най-старият и най-голям куиър клуб в Германия, е получил 75 хил. Евро дарения от фенове, но това е покрило сметките само до края на май, твърди мениджърът му Марсел Вебер. За да избегне фалит, клубът е взел 300 хил. евро заем от германската банка за развитие – KfW.

“В момента просто трябва да гарантираме оцеляването на нашата уникална клубна сцена с финансови средства“, коментира Берлинският министър на културата Клаус Ледерер.