Как коронавирусът порази маратоните?

Състезанието от шест километра в Сентръл парк в Ню Йорк не включваше силна музика, която да изпрати бегачите, скупчени рамо до рамо, нито зрители, нито пък пукането от изхвърлените чаши за вода под хилядите стъпки. Вместо това събитието имаше маски – на всички, от началото до финала, пише Wall Street Journal.

“Беше тихо“, казва 52-годишната бегачка Соня Парк от Бруклин. „Нямаше ги конусите и тълпите, но беше приятно да се върнем тук“.

Този тип състезания привличаха по около 5000 бегачи. Сега то беше ограничено до 300. Така изглежда възстановяването на индустрията с бегачески състезания, която по време на пандемията преживя отменянето на почти всички големи събития, включително на Маратона на Ню Йорк, който трябваше да се проведе на 1 ноември.

В миналото лошо време е спирало маратони в Съединените щати, а опасенията от терористични атаки направиха организирането на по-големи състезания по-скъпо и по-сложно. Но нищо не е нанасяло такъв удар на тези събития като Covid-19.

В Съединените щати броят на хората, завършили състезания за време се е сринал с близо 95% между средата на март и средата на октомври 2020 г., спрямо същия период миналата година, според Athlinks. Директорите на състезания започват да връщат събитията след месеци на отлагане, но много от състезанията са далеч по-малки от преди.

Привлекателността на бегаческите надпревари е онова, което ги прави опасни заради пандемията. Стотици дишащи тежко, блъскащи се спортисти, са съпроводени от още хиляди зрители по трасето, които ги подкрепят. Връщането на такива събития е трудно, предвид увеличаващия се брой на заразените с Covid-19 в САЩ и регулациите, свързани с броя хора, които могат да се съберат на едно място.

„Взехме асансьора надолу“, коментира Джим Хейм, старши вицепрезидент на събития и директор състезания на New York Road Runners (NYRR). „Трябва да се върнем по стълбите нагоре“.

NYRR е неправителствена организация, която стои зад десетки годишни състезания за бегачи, включително маратона, който обичайно е най-големият в света. От началото на пандемията NYRR е съкратила или пуснала в неплатен отпуск близо 40% от работната си сила, а ръководството се е разделило с 15-20% от заплатите си.

Провеждането на големи събития е невъзможно предвид новите рестрикции. От шестте Големи световни маратона, насрочени за 2020 г. – Токио, Бостън, Лондон, Берлин, Чикаго и Ню Йорк, четири бяха отменени, а два се проведоха, но в много по-малък мащаб.

Токио допусна само 200 елитни бегачи дни преди да бъде обявена пандемията на 11 март. Лондон беше отложен от април за 4 октомври, а наградата беше смъкната с над 50%. На събитието имаше само 100 души.

Организаторите на събитията в Лондон и Токио твърдят, че прехвърлят състезанията си за 2021 г. от пролетта за следващия октомври, което означава, че шестте големи маратона ще се проточат. Консултантска група, създадена от Boston Athletic Association, която организира Бостънския маратон, проучва как и кога големите събития ще могат да бъдат подновени. Междувременно наближава 19 април 2021 г., когато трябва да се проведе следващия маратон.

„Мисля, че всички наблюдават това и се питат колко дълго ще продължи“, коментира спортният агент Мерави Кефлезиги. „Смятам, че като индустрия трябва да сме подготвени, че това ще продължи до края на 2021 г.“

Кефлезиги представлява Алифин Тулиамук, който се квалифицира за Олимпийските игри в Токио, които бяха отложени за  следващото лято.

Големите състезания за бегачи са необичайни спортни събития, тъй като на едно място се събират както спортисти от световна класа, така и хора, които тичат непрофесионално. Регистрациите на хиляди неконкурентни бегачи помагат за подкрепа на събитието чрез такси за участие, отиващи за паричните награди на сериозните конкуренти. Това прави и състезанията по-привлекателни за спонсори и телевизии.

Вирусът повали тази екосистема. Някои от професионалните бегачи участваха в малки събития, за да поддържат форма и излязоха с времена, които им позволяват да си осигурят бонуси от спонсорите, твърди Кефлезиги. Но бегачите, които нямат спонсори, разчитат основно на паричните награди, за да живеят.

„Сега всички възможности са отменени“, допълва той.