Какво ни куца – или социални до дупка

Investor.bg стартира дискусия на тема Какво ни куца? В нея ще събираме вашите мнения за това, което пречи на страната ни да реализира потенциала си за ръст в условията на стабилна банкова система и балансиран бюджет. Днес ви представяме позицията на Димитър Неков, известен в нашия форум като Императорът.

Нещата в страната ни не вървят и всички ние пряко или косвено го усещаме на гърба си. Все по-нарастращ спад в трудно извоювания ни за цяло десетилетие що-годе приличен стандарт на живот, ръст на безработицата, упадък на дребния и среден бизнес, очертаваща се зловеща сянка на демографска катастрофа, тотален отлив на чуждите инвестиции, бавна агония на образованието, неспирно изтичане на последните останали качествени кадри извън страната. И е наивно да се самозалъгваме – когато проблемите са много, драстични и засягат всички сфери на живота, то проблемът очевидно е в държавното управление.

Всичко в едно държавно управление, където и да е по света, е въпрос на приоритети. Приоритет в една една страна, търсеща прогрес и развитие, са инвестициите на финансов и човешки ресурс именно в прогрес – насърчаване на образованието, индустрията, науката и на първо място насърчаването (било директно или индиректно) на тези граждани, които в чисто утилитарен план носят ползи за обществото.

Приоритетът на една т.нар. социална страна (за каквато се опитва да се представи нашата) е социалната политика – тоест грижата именно за тези индивиди, които представляват само мъртъв товар на гърба на обществото. Грижа, която се превръща в безкрайна издръжка, тъй като огромната част от нуждаещите се нямат никакъв стимул да променят своето положение и бързо се превръщат в професионални нуждаещи се.

За да се осигури финансово социалната политика, хората, които създават блага, биват натоварвани все повече и повече с държавни вземания, в резултат на което мнозина от тях или търсят път към други страни, където държавната репресия ще бъде по-поносима, или на свой ред се превръщат в нуждаещи се. 

Само за пример – по официални данни само преките финансови помощи за т.нар. „роми” на година доближават колосалната сума от 3,1 милиарда – един чудовищен фискален товар за и без това намиращата се в тежко положение държавна хазна. Макар и под предлог за бъдеща „интеграция”, поради своята безкритичност и безкрайност тези дотации всъщност водят до все по-голямо намаляване на вероятността за приобщаване на този етнос в обществото – просто защото т.нар. „роми” нямат никакъв интерес да станат работещи и произвеждащи блага граждани докато им се плаща, за да не го правят.

Приоритетната защита на техните интереси и привилегии, включително демонстративният отказ да спазват законите и правилата на държавата и обществото на чийто гръб живеят, водят и до други проблеми – масова, необуздана престъпност, водеща на свой ред до бързо обезлюдяване и запустяване на малките населени места, както и масова неграмотност.

Този етнос се отнася враждебно към образованието, защото неграмотността им помага да запазят своя статус – на професионални нуждаещи се.