Кой всъщност взима решенията на пазара на петрол?

„Не ни интересуват цените на петрола“, заяви наскоро пред Bloomberg Мохаммед бин Салман, престолонаследник на Саудитска Арабия. “30 долара или 70 долара - за нас е без значение“. Подобни коментари от човек, който взима решенията в най-голямата петрола сила в света, трябва да бъдат възприемани с доза скептицизъм, коментира Economist.

Ниските цени на петрола струват милиарди на страната, заплашват кредитния ѝ рейтинг и я превръщат от кредитор в длъжник. Тази седмица тя привлече заеми за 10 млрд. долара от световни банки. И все пак това твърдение не е и съвсем празно. Саудитска Арабия е решена да не се притича на помощ на производителите с високи разходи въпреки вредите на ниските цени върху собствените ѝ финанси.

На срещата в Доха на 17 април Саудитска Арабия блокира споразумението между производители от ОПЕК и извън картела, например Русия, целящо повишаване на глобалните цени на петрола чрез замразяване на добива на нивата от януари. Идеята, че подобна сделка може да бъде приложена така или иначе е в границите на фантазията. Както посочва Каръл Нейхъл от консултантската къща Crystol Energy, Русия добива петрол на рекордно високи нива и няма начин да продължи това, приемайки замразяване. Иран, който обещава да повиши добива до нивата преди санкциите, отхвърли идеята за замразяване, казвайки, че е „нелепа“.

Принц Мохаммед очевидно принуди преговарящите си да отхвърлят сделката точно преди да я подпишат, настоявайки, че кралството ще замрази добива си, само ако Иран е готов да направи същото. Някои участници се вбесиха на неговото поведение. Саудитската делегация „нямаше власт да вземе решение за каквото и да е“, каза и петролният министър на Венецуела Еулохио Дел Пино.

От десетилетия насам саудитската политика се управлява от сръчни преговарящи като петролния министър на кралството Али ал-Наими. Сега тя се контролира от 30-годишния принц, който вярва, че ниските цени на петрола ще подкрепят желанието му за икономическа реформа у дома и ще отслабят Иран, най-големия врат на кралството.

„От години ни се казва, че саудитската петролна политика се води от търговски и икономически съображения“, казва Джейсън Бордоф от Центъра за глобална енергийна политика към Columbia University. “И все пак това, което се случи в Доха изглежда има голямо геополитическо измерение за налагане на натиск върху Иран“.

За щастие поражението в Доха съвпадна със старта на 3-дневна стачка в Кувейт, която временно ограничи производството на петрол в кралството. Това обаче подчертава и колко безсмислени са били усилията за замразяване на добива на първо място: ниските цени на петрола вече забавят глобалното предлагане. Стачката в Кувейт бе в резултат на съкращаване на заплатите в публичния сектор заради по-слабите приходи от петрол.

Компанията за предоставяне на петролни услуги Schlumberger казва, че намалява активността си във Венецуела, тъй като държавната петролна компания там не е плащала таксите си. Търговците на петрол казват, че вече не могат да получават банкови гаранции, за да търгуват с Венецуела. Те се страхуват и от рисковете от контрагентите при търгуването със зависими от петрола страни като Нигерия.

Реалното замразяване, казва Джон Кастелано от консултантската къща Alix Partners, се случва в САЩ. Шистовите производители, взимали тежки заеми, за да увеличат добива си по време на бума, вероятно все по-често ще изпадат в несъстоятелност тази година в сравнение с 2015 г., предвижда той.

На 14 и 15 април съответно две големи фирми – Energy XXI and Goodrich Petroleum, подадоха заявления за несъстоятелност. Дори тези, които все още работят, нямат пари за инвестиране в поддържането на производство. В резултат на това шистовото производство е спаднало със 600 000 барела на ден от пика миналата година, твърди Агенцията за енергийна информация. А това, а не позьорството на ОПЕК, е което подкрепя цените на петрола.