Мащабната диверсификация на енергийните източници на Индия и Китай

Грандиозните промени в глобалната геополитика насърчават радикалното изменение на партньорствата в енергийния сектор. Особено значим фактор са осакатяващите санкции на САЩ срещу Иран, предизвикващата икономическа корозия търговска война между Вашингтон и Пекин както и нарастващото регионално напрежение в Близкия изток, пише Вандана Хари за Nikkei Asia Review.

Азиатските икономически гиганти Китай и Индия, които са гладни за енергия и разчитат предимно на вноса, разхлабват някои от своите многогодишни съюзи с големите производители на петрол и газ, укрепвайки други такива и създавайки нови зависимости.

Междувременно бумът на американския шистов петрол и газ се притичва на помощ на потребителите, в момент, в който върху доставките от Близкия изток пада сянка на тревога. 

Продължаващото пренасочване, при което инвестиции от милиарди долари преминават в нови посоки и се изковават нови смели дългосрочни търговски ангажименти, може да изглежда политически и търговски разумно в рамките на сегашния световен ред. За азиатските правителства обаче би било опасно да го приемат като средство за осигуряване на дългосрочна национална енергийна сигурност.

На 21 септември най-големият вносител на втечнен природен газ (LNG) в Индия Petronet подписа предварителна сделка на стойност 7,5 млрд. долара с американската компания Tellurian. Petronet ще има правото да увеличи вноса на газ до 5 млн. метрични тона годишно от предложения от Tellurian проект Driftwood за период от 40 години – един необичайно дълъг ангажимент.

Tellurian, която се надява да започне строителството на проекта в началото на 2020 г., следва неортодоксална стратегия за финансиране с авансови плащания от бъдещи купувачи.

Индия, която е силно чувствителна към цените на природния газ, научи тежки уроци от неотдавнашните трудни преговори за дългосрочните сделки за закупуване на LNG с Катар, Русия и САЩ. Спадът при международните цени на газа остави страната в хватката на скъпи за нея договори, несъвместими с пазарните условия.

Независимо от това сделката Petronet-Tellurian вероятно ще бъде осъществена с подкрепата, разбира се, на индийското правителство. Подписването на меморандума за разбирателство беше силно преекспонирано събитие, засвидетелствано от индийския премиер Нарендра Моди по време на посещението му в Хюстън през септември.

Индия също засилва фокуса си и по отношение на суровия петрол от САЩ. През февруари държавната рафинерия Indian Oil подписа първата в своята история дългосрочна сделка за закупуване на американски петрол.

Американският износ на суров петрол достигна до Индия едва през 2017 г. и стана редовен година по-късно. 

В рамките на стратегическото енергийно партньорство между САЩ и Индия, договорено на срещата на върха между Моди и президента на САЩ Доналд Тръмп през юни 2017 г., Индия може допълнително да засили вноса на американски суров петрол. Въпреки че това е стабилна стратегия за диверсификация за следващите няколко години, тя може да не е особено доходоносна в дългосрочен план, тъй като се очаква шистовият бум в САЩ да се забави и дори свие през следващите 10-15 години.

Иран е друг потърпевш от наложената промяна относно енергийните доставчици. Индия сложи край на доставките на петрол от Иран, след като САЩ прекратиха гратисния период за основните купувачи на ирански суров петрол, налагайки наново санкции върху всеки субект, дръзнал да търгува с Техеран.

Междувременно, дори когато Иран се оказва изолиран на световната сцена заради предполагаемото си спонсорство на тероризма в Близкия изток и предполагаемата си роля в опустошителните въздушни атаки срещу саудитските петролни съоръжения на 14 септември, Китай удвоява стратегическото си партньорство с ислямската република.

Наскоро Пекин се ангажира с огромна инвестиция в размер на 400 млрд. долара в петролния и газов сектор на Иран, както и в транспортната и производствената инфраструктура на страната в рамките на 25-годишна сделка. В замяна китайските компании ще получат право на първи отказ във всички нефтохимически проекти в Иран.

За разлика от Индия някои китайски компании продължават тайно да купуват, доставят и складират ирански петрол дори след края на гратисния период, предоставен от САЩ, което накара Вашингтон да ги включи в своя прословут черен списък.

Според различни съобщения Китай, Русия и Иран планират съвместно военно учение в международните води на Оманско море и в северната част на Индийския океан. Този ход може допълнително да поляризира Близкия изток, особено след като наскоро Великобритания, Франция и Германия се присъединиха към САЩ в обвиненията срещу Техеран за атаките срещу саудитските петролни съоръжения.

Китай и Индия, два от трите най-големи потребители на петрол в света, не могат да си позволят гаранции за доставка от преходни политически съюзи, за да затъмнят дългосрочните си планове за енергийна сигурност.

Тази стратегия трябва да остане активна с комбинация от ускорена диверсификация на енергийния микс, със стимулиране на енергийна ефективност на петрол и газ от производството до търговията на дребно и поддържането на достатъчно стратегически запаси, които да убият ефекта на евентуални големи сътресения на доставките.