Защо Русия и Владимир Путин започнаха петролна война със САЩ?

Отплата за санкциите?

Оставяйки настрана битката за пазарен дял, анализаторите посочват, че Русия може да отмъщава за неотдавнашната кампания на Вашингтон с енергийни санкции - мерки, станали възможни след шистовата революция.

Например, само преди три седмици администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп обяви санкции срещу дъщерно дружество на „Роснефт“ в отговор на подкрепата на компанията за режима на президента на Венецуела Николас Мадуро.

„Изглежда, че стратегията на Русия е насочена не просто към американските шистови компании - а към политиката за принудителни санкции, която американското енергийно изобилие е позволило", пише Хелима Крофт, ръководител глобалната стокова стратегия в RBC Capital Market, в бележка до клиенти.

Крофт заяви, че Игор Сечин, изпълнителен директор на „Роснефт“ и близък довереник на Путин, изглежда е убедил Москва да се фокусира върху американската шистова индустрия. 

Путин също има голямо финансово предимство пред Саудитска Арабия. Русия разчита на приходите от петрол, които съставляват само 37% от бюджета ѝ, в сравнение с 65% за кралството, според данни на Argus Global Markets. Анализаторите смятат, че Русия може да балансира бюджета си при цена на петрола от 42 долара за барел, в сравнение с около 80 долара за Саудитска Арабия.

„Всички ще бъдат наранени от това, включително Русия", посочва Бьорнар Тонхауген, ръководител за петролните пазари в Rystad Energy. „Допълнителната полза от това решение е, че това, разбира се, ще навреди на другите, включително и на САЩ", посочва той.

Във Вашингтон от Министерството на енергетиката заявиха в понеделник вечерта, че „държавите участнички" се опитват да „манипулират и шокират" петролните пазари. Въпреки това администрацията изрази увереност, че САЩ „могат и ще издържат на тази нестабилност".

По време на среща в понеделник с руския посланик Анатолий Антонов министърът на финансите на САЩ Стивън Манучин „подчерта значението на поставените под контрол енергийни пазари“.

 „Филм на ужасите“ за петролната индустрия на САЩ

Каквото и да подхранва мотивацията на Русия, ценовата война не можеше да настъпи в по-лошо време за индустрията, която вече страда от мечия пазар.

Големите петролни компании биват притискани от инвеститорите от години поради постоянното прекъсване на доставките, прекомерните разходи и нарастващите проблеми, свързани с климатичните промени. Енергийният сектор на САЩ беше най-големият губещ в индекса S&P 500 през миналата година.

В същото време коронавирусът поставя още по-сериозно предизвикателство пред петролната индустрия. Множеството анулирани полети, затварянето на фабриките и забавянията при пътуванията сериозно отслабиха апетита за петрол по света. Очаква се глобалното търсене на петрол да спадне за тази година за първи път от 2009 г., според Международната агенция по енергетика (МАЕ).

Кой ще мигне първи?

Тази тревожна конюнктура обяснява защо не само петролните компании се намират в задънена улица. Банките със здрави връзки с енергийния сектор също бяха наказани в понеделник, тъй като инвеститорите се подготвят за неизбежна вълна от необслужвани заеми.

Шистовите компании с най-слаби баланси ще трябва да спестят пари, като се откажат от скъпите проекти за сондаж. Някои от тях няма да оцелеят.

Големият въпрос е колко дълго цените на петрола ще останат потиснати - и колко още могат да се понижат? И отговорът може да се крие в Рияд и Москва.

Ако ценовата война със Саудитска Арабия принуди Русия да се съгласи на съкращения на производството, петролният пазар може бързо да се възстанови, което ще донесе облекчение на шистовата индустрия.

Но Путин не е известен с отстъпчивостта си, което предполага, че американската петролна индустрия трябва да се подготви за влошаване на положението.