Откъде ще дойде търсенето на петрол в бъдеще?

Растящите нива на складирания петрол, ценовият спад на саудитската суровина и забавянето на китайския внос – това са някои от основните фактори, които наскоро оказаха натиск върху цените на петрола. А причината, заради която те оказват натиск върху цените е, че всички те са свързани с една и съща тенденция – търсенето не нараства както се очакваше. Това подхранва страховете и за дългосрочното съотношение търсене-предлагане на петролните пазари, пише Ирина Слав за Oilprice.

Може ли наистина да помогне в случая големия залог, който представителите на Big Oil направиха по отношение на пластмасата? Ще се върне ли търсенето на реактивно гориво някога до нивата отпреди пандемията? Ще се запази ли търсенето на бензин?

Бъдещето на петролната индустрия зависи от отговорите на тези въпроси. Пандемията от коронавирус унищожи милиони барели търсене в глобален план, тъй като страните предприеха мерки за ограничаване на разпространението на болестта. Това търсене сега се възстановява, тъй като блокировките приключват, но е темпа и силата, с които се прогнозираше. 

И все пак запасите от бензин в САЩ регистрират значителен спад през последните три месеца - сезонът на шофиране е най-активният период на търсене на бензин, докато китайските рафинерии внасят петрол като за последно. Картината не е толкова мрачна. Просто ще отнеме повече време, докато търсенето на гориво се възстанови. 

Миналият месец в редовните си месечни прогнози трите най-големи енергийни организации – американската Администрация за енергийна информация, Международната агенция по енергетика (МАЕ) и Организацията на страните износителки на петрол (ОПЕК) - се съгласиха, че търсенето на петрол няма да се възстанови до нивата отпреди кризата поне до 2022 г.

Някои анализатори твърдят, че търсенето никога няма да се върне до нивата отпреди кризата и те може да крие своята логика, особено ако разработването на ваксина срещу пандемията отнеме повече от няколко месеца и светът започне да свиква с „новото нормално“ – по-малко полети, по-ограничени пътувания и по-малко потребление.

И така, откъде ще дойде бъдещото търсене на петрол тогава? Краткият отговор е, от същото място, откъдето идваше и досега. Просто ще има няколко милиона барела дневно по-малко от него, поне за известно време.

Петролът не изчезва и икономиките, осакатени от коронавируса, рано или късно ще се възстановят. Когато го направят, ще им трябват повече петрол и да, това включва и Европа, която решително стъпва по зеления път на възобновяемата енергия и електрическите автомобили. Дори в Европа по-голямата част от продажбите на автомобили се отнасят за превозни средства с двигатели с вътрешно горене.

Транспортните горива са един огромен пазарен сегмент за суровия петрол и този сегмент, колкото и да е мрачен в настоящата перспектива, не изчезва. Нищо, освен задължителното преминаване към електромобили, не може да унищожи този пазар и дори най-прогресивните правителства досега са спрели да налагат такова превключване. Така че, въпреки че в момента запасите от гориво нарастват, тъй като се произвеждат повече бензин и дестилати, отколкото се използват, в бъдеще пазарът ще се балансира. Хората или ще свикнат с новото нормално и рафинериите ще коригират продукцията си, или ще бъде предоставена ваксина и ние ще се върнем към старите си житейски навици.

Дори търсенето на реактивно гориво дава признаци на оптимизъм. Въздушният транспорт е може би най-тежко засегнатият сегмент в транспортната индустрия на фона на пандемията, но перспективите продължават да залагат на растеж. 

Пластмасите и нефтохимичните продукти са друга потенциална област на растеж. Всъщност това е област, към която петролната индустрия е насочена като основен източник на приходи в бъдеще. Скорошен доклад на Carbon Tracker поставя под въпрос мъдростта на тази стратегия, заявявайки, че търсенето на пластмаси намалява, което може да остави петролни и газови активи на стойност 400 млрд. долара блокирани. Аргументът на Carbon Tracker е, че компаниите от Big Oil очакват силен растеж в търсенето на пластмаси, но това не отговаря на зелената визия на правителствата и инициативите, насочени към справяне с пластмасовите отпадъци.

Дали този сценарий наистина ще се сбъдне, остава съмнително. Има много опити да се намерят рентабилни алтернативи на пластмасите. Някои от тях са били успешни, а други не чал толкова, но е факт, че светът консумира тонове пластмаса въпреки алтернативите.

Петролът и газът - особено газът – като средство за производство на електроенергия също остават във фокуса въпреки напъните за декарбонизация. Някой ден светът може да се захранва изключително от възобновяеми енергийни източници, но този ден е далеч в бъдещето, ако някога настъпи. За обозримото бъдеще ще разчитаме на изкопаемите горива.

В момента петролната индустрия не е особено весело място, като е много вероятно тя да остане такова място още известно време. Въпреки това светът пак разчита на това, което произвежда, независимо дали ни харесва или не. Промишлеността несъмнено ще претърпи загуби както в приходите, така и в търсенето, но основните ѝ източници на търсене ще продължат да съществуват дори през 2050 г., когато много правителствени планове за нулеви емисии бъдат изпълнени.