Америка не може да се предпази от колебанията в цените на петрола

Това бе много важно десетилетие за енергийната индустрия в Америка, пише Financial Times в редакционен коментар. През последните 10 години САЩ се превърнаха в най-големия производител на петрол в света и значителен износител на природен газ. Шистовата революция в страната преобърна глобалните пазари и помогна за вдигането на местната продукция на суров петрол до над 12 милиона барела на ден. Тъй като производството нарасна, президентът Доналд Тръмп започна да хвали американската енергийна независимост, заявявайки, че страната се отдалечава от разчитането на чуждестранния петрол. 

Но скокът в цените на петрола в петък след убийството от САЩ на иранския генерал Касем Сюлеймани е навременно напомняне, че Америка остава далеч от енергийната си независимост. Макар нетният износ да показва намаляваща зависимост от вноса, страната продължава да купува петрол от други страни, отчасти, за да задоволи нуждите на своите рафинерии. Американската рафинираща индустрия като цяло е проектирана да преработва по-тежък суров петрол - например от Саудитска Арабия - отколкото е този, произведен в местните шистови находища. Трейдърите в петък вдигнаха цената на нефта Брент, глобалният бенчмарк, с 4% до над 68 долара за барел заради опасенията, че Иран може да отмъсти, като вземе на прицел танкерите, минаващи през Персийския залив. Въпреки реториката за енергийна независимост, САЩ остават изложени на това, което се случва на световните петролни пазари.

Ескалацията в Близкия изток идва в момент на увеличаващи се доказателства, че шистовата експанзия в Америка се забавя. Очаква се американското производство през тази година да нарасне с по-малко, отколкото през 2019 г. и значително под нивото от 2018 г. Анализаторите на Goldman Sachs през ноември понижиха прогнозата си за растежа на петролното производство в САЩ за 2020 г. с 0,1 млн. барела дневно до 0,6 млн. Продължилата десетилетие експанзия не успя да увеличи корпоративните печалби и инвеститорите настояват за по-голяма капиталова дисциплина. Северноамериканските шистови производители изпитват дългов махмурлук заради гигантското увеличение на разходите си. Оценките сочат, че компаниите имат задължения за повече от 200 милиарда долара, които падежират през следващите четири години, като над 40 милиарда от тях през настоящата година.

Сътресенията в индустрията вече са в ход. Тъй като финансирането стана оскъдно, фалитите се увеличават. От бранша казват, че реагират с ограничаване на сондажите. Компаниите ще трябва да намерят баланс между поддържането на производството и осигуряването на възвръщаемост. По-ниският растеж в САЩ може да има и по-широко въздействие, тъй като шистовите доставки помогнаха за посрещане на повишеното глобално търсене. Ако търсенето продължава да нараства, растежът на предлагането ще трябва да дойде от другаде.

Междувременно американските политици трябва да осъзнаят, че истинската енергийна независимост не е свързана само с осигуряване на предлагането, но и с ограничаване на търсенето. Това може да стане само чрез подобряване на енергийната ефективност, инвестиране в нови технологии (като електрически превозни средства) и постепенно изоставяне на изкопаемите горива.