Заместителите на Libor и Euribor също са уязвими

Регулаторите искат да премахнат скандалните лихвени индекси „Ibor“, включително Libor и Euribor, и да ги заменят с такива, генерирани от централните банки, пише за Financial Times Майкъл Троидж, професор по финанси в ESCP Business School. 

Значението на тези реформи не е за подценяване. Лихвените бенчмаркове се използват като основа при договори за заем и деривати с обща условна стойност около пет пъти световния брутен вътрешен продукт. При тези суми дори и малки грешки имат огромни последици.

Основната цел на реформите е да се базират показателите на пазарните цени. Лихвените бенчмаркове трябва да отразяват разходите за заеми на банките, но вместо да използват действителните лихвени проценти, старите показатели се основаваха на до голяма степен непроверяеми „експертни оценки“, предоставени от група от банки. В скандала с Libor, трейдъри злоупотребиха с този механизъм, като предоставяха субективни оценки, за да манипулират бенчмарка.

Новите показатели - като дневната финансова ставка (SOFR) за доларово кредитиране и евровата краткосрочна ставка (ESTR) - се опитват да решат този проблем, като използват действителните разходи на банките по заеми на пазарите за финансиране на едро.

За съжаление, това не означава, че те са устойчиви на манипулации. Банките не могат да представят субективни оценки, но те могат да повлияят на бенчмарковете чрез заемане или кредитиране при изкривени лихвени проценти. Това не е просто теоретична възможност. Например скандалът от 2014 г. около манипулирането на валутни показатели включваше точно този тип стратегия. Като се има предвид, че пазарът на договори, индексирани спрямо бенчмаркове, е много по-голям от пазара на финансиране на едро, печалбите от манипулиране на бенчмарка често биха надвишавали загубите, генерирани от търговията на некоректни цени.

Този проблем е особено релевантен за ESTR, която се изчислява като пресечена средна стойност на пазарните лихви за необезпечени еднодневни заеми. На този пазар пет банки контролират малко повече от половината обем. Това означава, че една банка, която взема заеми или кредитира при непазарни ставки, може да окаже значимо влияние върху бенчмарка. Ако няколко банки се координират, както се случи при Libor, изкривяването на ставката би било още по-лесно.

Фактът, че новите бенчмаркове са уязвими, може да забави приемането им. Потенциалните им потребители може да не им вярват и може да не са склонни да ги използват като база в своите договори. Това ще има последствия за реалната икономика. Малките и средни банки няма да бъдат в състояние да управляват подобаващо лихвения риск и може да се наложи да намалят кредитирането. По подобен начин, вместо да хеджират лихвения риск, някои компании ще предпочетат да управляват риска чрез съкращаване на инвестициите.

Трябва да намерим начини да убедим пазара, че заместителите на Ibor са надеждни. Най-добрият начин да се генерира доверие е да се увеличи прозрачността. Въпреки че видовете Ibor по същество се определяха от неофициални допитвания, дълго време тази процедура работеше изненадващо добре. Смятаме, че това произтича от факта, че бяха оповестени отделните данни на банките. До самото настъпване на финансовата криза банките до голяма степен се въздържаха от въвеждане на некоректни оценки, тъй като те можеха да бъдат установени и биха изпратили грешен сигнал до потенциалните кредитори.

Най-малкото инвеститорите трябва да могат да видят влиянието на отделните банки върху бенчмарковете. Централните банки следва да разкриват, вероятно с кратко закъснение, дезагрегирана информация за транзакциите на паричния пазар, които са били използвани за изчисляване на референтния лихвен процент. Това би позволило на потребителите на бенчмарковете, финансовите анализатори и учените да открият потенциално вредни стратегии и да възпират опитите за манипулиране. Новите показатели не трябва да бъдат по-непрозрачни от старите.