Турция дава 1 млрд. евро на Северен Кипър

Пари и реформи

Новото финансиране от Турция идва в подкрепа на нестабилния бюджет на незаконната държава на кипърските турци. За 2016 г. той възлиза на малко над 4 млрд. турски лири /1.36 млрд. евро/. При приемането му през декември миналата година бе изтъкнато, че без подписването на икономическия протокол с Анкара дефицитът ще стигне 1.5 млрд. турски лири /490 млн. евро/.

В същото време кипърските турци имат сериозен публичен дълг. Към Турция той е почти 3.5 млрд. евро, а общият размер на вътрешния и външния дълг е около 4.6 млрд. евро, сочат данните в доклада на финансовото министерство в северната част на Кипър, оповестен през месец май.

За да се стабилизира икономическото и финансово състояние на т. нар. СКТР, разработената от Турция нова програма предвижда сериозни реформи във всички области – реален сектор, здравеопазване, социално осигуряване, образование, съдебна система. Въвеждат се и конкретни графици за изпълнението им през 2017-2018 г. 

Протоколът акцентира върху пет основни икономически сфери, посочи “вицепремиерът” и “финансов министър” Сердар Денкташ. На дневен ред се поставя приватизацията на телефонните и комуникационни услуги в северната част на Кипър. Задачата е и преструктурирането на електроенергийната компания, като производството, преносът и разпределението на електроенергията трябва да бъдат разделени в отделни дружества до юни 2017 г. В протокола е включен и мащабният проект за пренос на електроенергия от Турция до Кипър, за който специално съобщи турският премиер Билани Йълдъръм. Това ще е втората трансредиземноморска връзка между континента и острова, след като през октомври миналата година бе открит подводният тръбопровод за пренос на прясна вода от южното крайбрежие на Турция до района на град Кирения.

Много спорен момент е предвидената приватизация на двете пристанища в окупираната кипърска част - във Фамагуста и Кирения. Според протокола до края на 2018 г. услугите в тях трябва да се експлоатират чрез публично-частно партньорство. Сега заради наложеното международно ембарго и двата порта са затворени за търговия със света, с изключение на Турция. Предаването на пристанището на Фамагуста под контрола на ООН и отварянето му със съдействието на ЕС бе едно от исканията на кипърските гърци в преговорния процес за решаване на Кипърския проблем. То е и част от големия въпрос за връщането на Фамагуста и нейното кипърско-гръцко предградие Вароша на законните им собственици. Кипърските турци и Турция обаче разглеждат съдбата на Фамагуста само в контекста на цялостното решение за обединяването на острова. При това “блокиране” на ситуацията в момента новият протокол дава “зелена светлина” за сделки в същото това пристанище.

Одобрената нова икономическа програма на Турция вече предизвика притеснения и критики сред кипърските турци. Синдикати и леви политически партии изразиха страха си не само от неолибералния характер на предвидените мерки, но и за самото оцеляване на общността. Авторитарното управление на Турция се налага в северната част на Кипър и тя отнема икономическия и политическия суверенитет на кипърските турци, бяха някои от първите коментари. “Турция ще задълбочи господството си и ще колонизира нашата страна”, бе подчертано в изявление от лявата Обединена кипърска партия в т. нар. СКТР.

Цената на проектите и мирните преговори

Обявените от Турция паралелни икономически и инфраструктурни проекти в региона, които водят до дългосрочни промени в него, ще имат значителна роля и в мирните  преговори, когато се обсъжда икономическата цена на обединението на Кипър.