Страхът на Лондонското Сити и на Canary Wharf

Шокът от Brexit е вкоренен дълбоко, особено в Лондонското Сити. В асансьора на сградата на Morgan Stanley един банкер клати невярващо главата си: „Още не мога да схвана какво се случи“. Както всеки ден  Както всеки ден и в понеделник ескалаторите във финансовия център на Canary Wharf „изплюват“ хиляди банкери по улиците между офис кулите. Днес те са в мрачно настроение, пише в свой репортаж германският Die Zeit.

На финансовите пазари инвеститорите се отказват от акциите на британските банки и вкарват парите си в сигурните държавни облигации. За първи път в понеделник доходността по т. наречените Gilts – британските облигации, които обикновено се считат за нискорискови,  падна под един процент. Това показва колко популярни са книжата и до каква степен сега инвеститорите търсят сигурност.

Същевременно и търговията с акции на Barclays и Royal Bank of Scotland бе преустановена временно, след като курсовете им се сринаха с над 8% за кратко време.

Навън си е навън...

Борсовите участници се разделят с всички акции, чиито фирми са силно засегнати от референдума за членството на Великобритания в Европейския съюз. Вече не си член на Споразумението между страните от ЕС „Открито небе“? Книжата на авиокомпанията easyJet се сринаха с 19%. По-малко банкери, които търсят апартаменти в Лондон? Акциите на строителните компании Taylor Wimpey, Berkeley Group, Crest Nicholson и Barratt Developments се сринаха. Опасения за това как ще се процедира? Акциите на златодобивните компании поскъпват. Свидетели сме на огромна промяна в приоритетите на финансовите пазари. 

В заседателните зали банкерите си блъскат главите какво ще последва от политическа, юридическа и техническа гледна точка. Никой не знае как изглежда бъдещето.

Наистина ли ще се осъществи Brexit? „Да – навън си е навън. Така изглежда“, казва Джейкъб Нел, икономист на Morgan Stanley. 

Какви са опциите? Идеалният сценарий би изглеждал така: британците бързо се споразумяват с ЕС. Те приемат определена степен на свобода на движение и в замяна получават достъп до единния пазар. Шотландия се успокоява, успокояват се и финансовите пазари. Потребителите продължават да консумират необезпокоявани. Обменният курс на паунда се свива, което насърчава донякъде инфлацията. В същото време е привлечен нов капитал. И някак си се създава „норвежкият модел", дори с определен достъп до финансовия пазар на ЕС.

Но никой не иска да повярва, че този идеален сценарий ще настъпи. В момента всичко изглежда по-зле. Ако политиците дълго време не успеят да се споразумеят, не само във самата Великобритания, но и в ЕС, след това тази несигурност може да се увеличи. Потребителите могат да бъдат уплашени, а Великобритания - да изпадне в рецесия.

Спирала от трудности 

Така че какви ни очаква. Финансовите институции, като Morgan Stanley, очакват, че тогава централната банка на Англия ще понижи лихвите, през есента нов финансов министър може да отслаби паричната политика, и, ако от страх потребителите стачкуват, може да се разпределят и „хеликоптерни пари“ под формата на ваучери за пазаруване, за да се стабилизира икономиката. Това би бил един екстремен сценарий. 

Реакцията на Canary Wharf

1 / 9

Снимки: Ройтерс

Още галерии

Независимо дали ще се стигне до там – референдумът за членството на Великобритания в Европейския съюз най-вероятно ще навреди на Острова. „Това е решение за по-малко отворена икономика", казва Нел. Това означава в прав текст: в случай, че Обединеното кралство не успее да договори по-свободен достъп до единния европейски пазар, включително и за свободното движение на работна ръка, страната вероятно ще привлече по-малко капитал, по-малко квалифицирани служители и по-малко инвестиции, отколкото досега. И без това вече слабата икономическа производителност ще спадне още. Интересът към преки чуждестранни инвестиции би спаднал още, дефицитът по текущата сметка все по-трудно ще може се финансира, а това не са добри перспективи, а една спирала, която води страната в по-големи затруднения. Рейтинговата агенция S&P вече понижи кредитоспособността на Великобритания от AAA до AA. Така за правителството става все по-скъпо да заема пари от финансовите пазари.

Единственото решение срещу негативната спирала: по-нататъшно обезценяване на британската лира. Тоест онова, което бе отказано на страдащата периферия на паричния съюз заради еврото.

Какво ще се случи с банките в Лондон?

А какви са извънредните сценарии на банките? Повече от 100 000 души са заетите във финансовия център Canary Wharf. Това е най-големият съвременен банков център в Европа, близо до историческия център на Лондон. През деветдесетте години той беше изграден буквално от нищото, но след това се срина в несъстоятелност, защото градът не успя навреме да завърши метрото до там.

Но днес все повече банки се местят от старото Сити в Canary Wharf. И централите на Европейския банков надзор и Европейската медицинска агенция са тук. Двете агенции ще трябва да се преместят в ЕС.

Все още банкерите в Лондон не знаят какво точно ги чака. Morgan Stanley отрече истинността на материал в BBC, според който банката вече е решила да премести 2000 свои служители в ЕС. За това би било твърде рано. Все още не е ясно по какви правила ще се осъществява банковото дело от Лондон.

Всичко зависи от това дали Великобритания в бъдеще ще запази важната "паспортизация", за да може да продължи да осъществява трансгранични финансови трансакции с ЕС – както го прави Норвегия. Това ще изисква Великобритания най-малкото да остане член на Европейското икономическо пространство, да се съобразява с по-голямата част от законодателството на ЕС и да гарантира, че тя осъществява подобен финансов надзор на този в ЕС.

Сложни са решенията дали банките ще трябва да местят бизнеса си във Франкфурт, Париж или Дъблин, да разширят своите правни служби в ЕС и да увеличават персонала си там или не. Само Deutsche Bank има в Лондон 8000 служители. Нейното инвестиционно банкиране е правно организирано в „клон". Рисковият капитал се държи от централния офис във Франкфурт. Колосът се надзирава в Лондон от германският финансов надзорен орган BaFin и от ЕЦБ в координация с Лондонския надзор.

Дали тази конструкция ще бъде променена, тепърва трябва да се реши. При банковото финансиране на малки клиенти страните обикновено настояват то да се организира на място, юридически под формата на самостоятелни дъщерни компании, да е подкрепено от капитал и над него да се осъществява местен надзор. При инвестиционното банкиране нещата често изглеждат по-различно. Лондон има множество "клонове" на чуждестранни банки, дори и на американски и китайски банки, които не задължително трябва да бъдат снабдени с капитал и да се контролират от надзора в Лондон. Това се случва, когато може да се докаже, че текущият им надзор е еквивалентен. Дали това ще е възможно и в случая с ЕС, до голяма степен ще зависи от добрата воля на континенталните европейци. Тази добра воля обаче в момента липсва.

В най-лошия случай – какво ще се случи с Лондон? Нещо като Сингапур с фокус върху цялата дейност, която е забранена в ЕС? Едва ли.

Именно британското правителство и британският банков надзор, както и централната банка на Англия, настояваха след финансовата криза, че репутацията на града може да бъде спасена само чрез допълнително засилено регулиране. Банките трябваше бързо да набавят по-висок капитал от европейските конкуренти. Великобритания дори принуждава универсалните банки да отделят бизнеса с банкирането на дребно от рискованото инвестиционно банкиране. За разлика от Германия, заплатите на инвестиционните консултанти и банковите мениджъри не могат да се изплащат от комисиони на инвестиционната индустрия.

И така – Лондон иска да остане съвсем нормален, тясно свързан с ЕС финансов център. Но никой не знае дали това въобще вече е възможно.